8.07.2023 г., 16:12 ч.

Льончо Канапа -Пета част 

  Проза » Разкази
325 6 13
1 мин за четене

     "Българин ли си, ще търпиш!"-това беше научил от родителите на своите родители дядо Янаки.И това не беше примиреност, а съзнателно изграждана черта на рода Хайлазови в превратностите на живота. Така беше възпитан, така възпитаваше с поведението и децата си. Докато беше в Охридско, дядо Янаки срещаше и поддържаше търговското правило: "Който иска да добрува, ще прави-струва, било с грък, сърбин, било с арнаутин алъш вериш,щото кяруването, демек изгодата, е винаги пред лошотията!"

     И когато дойде в Стара България той не забрави търговските пътища към Стефан Обрешков в Пловдив, Братя Ибришимови в София, както и Андрей Ляпчев от Ресен, който беше един от влиятелните политически мъже в столицата на Царство България.

      Тъкмо когато Еленко да завърши Старозагорската мъжка гимназия и на Девети юни 1923 година военните извършиха преврата срещу правителството на Александър Стамболийски!Верно, цялата буна мина безкръвно, докато не се разбра, че българският селки водач е преследван и убит от македонски комити и офицерите - превратаджии!Това беше сериозно посегателство върху конституционният ред! Но какво може да се стори в такъв "абортен момент", както се изрази един акушер-гинеколог и  земеделец по убеждение в Стара Загора...

     Затворите смениха своите обитатели.Лидерите на политически партии,виновни за националната катастрофа бяха освободени, за да ги заместят земеделските първенци, винени от превратаджиите за своеволията на "Оранжевата гвардия" и "манипулираните мнозинства на  зелените! "Усещането, че това е "първата реакция", която ще последва още насилие се виждаше и преди всичко витаеше в душите на хората от двете страни на конфронтацията между потърпевшите,които взаимно се виняха в резултат на нетърпимост.

     И все пак зрелостни изпити имаше,а тези които ги издържаха се дипломираха! Елен Хайлазов взе диплома само с две много добри оценки, а останалите с отличен. Сега някои се питаха: накъде? Само дядо Янаки знаеше, че Еленко трябва да продължи с търговските дела и  го прати с дипломата и една писмена молба при Стефан Обрешков в  Пловдив. 

    Стефан Обрешков беше завършил Висше Търговско училище във Франция, там беше изпратил сина си Обрешко, за да продължи образованието си. Обрешко Обрешков прекъсва следването си няколко пъти, заради двете Балкански и Първата всемирна война, но връзките на баща му минаваха през университетите на Лион, Монпелие и Париж...

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Жени!
  • Наваксах с всички части до тук. Забележителен разказвач си, Стойчо. : )
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
  • Търпението е едно от най-трудно постижимите и най-важните качества, които човек трябва да притежава.
    Поздрави, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря за коментара,Таня!
  • Прочетох всички написани части!
    Интересно!!!
  • Благодаря за коментара и оценката,Росица!
    Семейство Обрешкови олицетворява предприемачите по онова време, които имат заслужено признание Панаирът да е в Пловдив,създатели и спомоществователи на Търговската гимназия в града и още успешни начинания.
  • Преди малко прочетох и петте части. В Пловдив е известен родът Обрешкови. Стана ми много интересно. Поздравления, Стойчо! Ще следя поредицата ти.
  • Благодаря за коментара,Антоанета!
  • Прочетох всичките части.
    Ще следя, Стойчо.
  • Благодаря за коментара и оценката, ИнаКалина!
  • Търпението е хубаво качество, стига да не води до застой и в задръстване.
  • Благодаря за Любими, Николай!
    Благодаря за Любими, Младен!
Предложения
: ??:??