Любов без окови 7

                 Постепенно аранжирахме терасата й с  кашпи петунии, мушката,латинки, малко дафиново дърво подкастрено като топка, някакво пълзящо растение с дребни цветчета. Засмях се на идеята си за фикус, но нали в градинката пред нея имаше огромно дърво, имаше и палми вашингтония.  И на    масичката и ратанови фотьойли отпивахме вечерната порция бяло вино, бърборехме безспир.

Но на Албена й беше по приятно в къщата ми, има двор, градина, зелена полянка, цитросови дръвчета и се чувстваше по-спокойна, все едно , че си е на  село.

                  Гледам я прилекнала покрай лехите с подправки да плеви, да загърля коренчетата, с бяла широка тениска,  бели шорти и боса.

О, знам я тази тениска, като се наведе и през широкото деколте се виждаха полюшващите  й се едри гърди. Спънах се от заплесия  в навития маркуч с душ накрайник за поливане.

Не изглеждаше да е превзета лигла, но нали трябва да пробвам.

Размотах бавничко маркуча към нея, на крачка две тихичко й казах

- Алби, зад тебе съм, да не се изплашиш

Тя се извърна цялата, клекнала, към мен, очите ми за секунда мярнаха гърдите й извън деколтето, тя се усмихна,... но вече беше късно.

натисах спусъка, водата изкочи като душ и нахлу в пазвата й.

Очите й ме гледаха любопитно '' Ей  ти, защо се закачаш бе ...''

Изправи се. Мократа й тениска бе прилепнала и очертаваше гърдите й.

Понечи да попита нещо, но насочих струйките вода към лицето й, измокрих косата, надолу по гърдите й към междукрачието. водата потече по разкрачката й. Истинска ''Мис Мокра фланелка'', не и силиконова.

Присегна се,  завладя и  завъртя  струйките вода към мен, за миг станах'' Мистър мокра фланелка'',  с една ръка разтвори шарените ми боксерки, с другата сложи струйника вътре...Получих си го.

Светкавична целувка и ръце под тениската й пресекнаха водната струя.

Галехме се под мокрите си гащета, изнизахме ги от нас, прилепнали и само пречат.

Положих я на тревата, с лъщящи на слънцето капчици вода по разголените й гърди.

А  те вече се познаваха и без да ги насочваме се намериха.

Пълзяхме с тях, едно в друго, по зелената мокра трева. Тя докопа почва и трева, и сладострастно я размаза по тялото ми. Не й останах длъжен. Скоро  заприличахме като в кални бани омазани с Поморийска кал...

Няколко пъти се повдигаше, замираше така, вперила немигащи очи в мен.

Не чаках отново покана. На тласъци избликнах в нея. Тя бе замряла...

              Бавничко се освободихме от любовната хватка. Гащетата ни бяха като зелени, кални купчинки, тениската й в същото състояние. косите мокри и кални, телата ни до кръста и под колената, не им отстъпваха.

Само там, нейде по средата бяхме чисти и не смеехме да се пипнем там...

             И след приятния ден, трябва да завършим с узо, вино.

- Петър, хайде да пийнем само бяло вино тази вечер - тихичко продума Албена - Искам да ти кажа нещо на бистра глава. Знаеш ли, когато за пръв път се любихме в апартамента ми, тогава си мислех

'' Аз заслужавам ли  наистина този добър човек. Добрината му не ме ли плаши, правя ли аз нещо за да бъде той щастлив.'' 

И какво искам да направя, ще сваля спиралата си, искам да бъда майка , а ти баща,... какво смяташ, готови ли сме за това, а Петьо. Искам да е проверка и за двама ни. Наистина ли не мога да съм майка, наистина ли ние се обичаме. Не знам защо, но имам усещанео, предчувствието, че ще успеем, Петьо...

              Прегърнах я нежно, целунах изпръхналите й устни. какво, да се впускам във  високопарни речи за любовта, за доверието ли, ами ние си го доказахме.

               И наистина, може би нещо което го желаеш и треперяш над него дали ще се случи, вероятно те отбягва. А така всичко бе без нагласа и само с надежда.

               Но стана...

..............................край...............