С раничка на гърба, рекламна торбичка на безплатния неделен '' Сити прес'' вестник вътре, нехайно и любопитно се бях облегнал на парапетите на площад '' Омония''. Уж имахме уговорка с познати българи да ходим заедно на дневен български бар-ресторант-дискотека, някъде из центъра. Дали и те не знаеха къде точно се намира, или нарочно не ми го казаха. Вече трети път безуспешно пробвах да се свържа по мобилните им, или няма връзка, ... или просто ме поканиха ей така от неудобство, сякаш те щяха да ми плащат яденето и пиенето.

Но образно казано и днес бях щастлив, вече десета  неделя работех за вестника, е не като редактор или журналист, де. Кирия Ситония, която живееше около мен, или по-точно аз живеех около нея, ме уреди на тази работа, благодарна за това, че винаги бях любезен с нея като съседи.

Обади се на познат, който се занимавал с експедицията на вестника, търсил общи работници  за неделя от 6 до 10 часа, да разкарват неделните  издания по метростанциите и някои оживени кръстовища, имаше специални железни открити шкафове, слагаме по  пет топчета Сити прес, пет топчета Метро, и или с пикап или с количка с две колела продължавах до следващата станция или кръстовище. Е , работа като всяка работа, трябва да можеш да броиш до пет, а плащаха добре по 60 евро. А сутрин още докато нямаше хора по тротоарите, работата спореше, никой не ти се пречка в краката или притъпва докато подреждаш вестниците в шкафовете. И нали бяха безплатни издания, хората ги вземаха. Чувал съм, че преди време у нас, вестниците се ценели най-много поради разнородната им употреба,...прочетеш новините, нарязваш го после на удобни парчета за нужника, вероятно не е имало тоалетна хартия,... после така употребените парчета ги събирали в кофа и ги използвали зимно време за подпалък на печките, а лятно време за огъня за варене на лютеница или компоти,... и накрая пепелта  в градините за естествен тор.

Но , както и да е, по стелажите на шкафовете, след обяд не съм виждал вестници.

               Една неделно сутрин експедиторът ни каза

- Това са рекламни  порцеланови чаши и торбички, тази неделя ще ги раздавате вие, на тези и тези метростанции, вестник, торбичка, чаша...

Бях готов, чаках  читатели. Защо да не съм крадец на дребно, хоп 4 чаши с кутийки и с торбички в раничката ми, така де, като бъркаш в меда  и хоп  си оближеш пръстите.

Предлагах на ранобудните кутийка с чаша, рекламна торбичка и вестник, поглеждаха ме с погнуса, махваха с ръка, вземаха само вестника. Гърци са, писнало им е от промоции.

Но, не така мислеха други. Образува се малка навалица, вземат 1-2 вестника, аз подавах кутийката с чаша, торбичка. Някои благодариха, други се нареждаха повторно...

Чашите свършиха, подавах само торбички, свършиха и те, останаха само вестниците.

Според указанията, смачках кашоните от чашите, привързах ги и подредих до металните шкафове, службата по чистотата си знаеше работата. А аз на метрото и в къщи.

В торбичка сложих  кутийка с чаша, вестник, подарък за кирия Ситония. Тя се усмихна, благодари ми и взе само вестника

- Имам толкова много сервизи Петро, няма кой да пие кафе, чай, запази си я за теб.

Следващата неделя на друго стратегическо място, взех още по 4 чаши и торбички.

            И днес поредните чаши и торбички в раничката, и една торбичка само с вестник в ръка.

Бях си наумил да дам  на ония момчета по две чаши, нали ще сме на  бар-ресторант-дискотека.

Ами не се обаждат, нямат късмет...

Поблеях още 20 -30 минути. Позаглежах се в жените, еднотипни и този път ми се сториха. Стиснали големи чанти в ръце, прегърнали дамска чанта, в комплект по 2-3, уж се правеха на важни, а с цигара вървят и пушат, надвикват се на висок глас.

Знаех една градинка с периптор, нещо като нашите павильони, с маса  пред него с шест стола, малко по-настрани  пейка под широколистната паулония. Обичах да идвам тук защото не е чак толкова шумно неделен ден, пийвах биричка с фастъци или похапвах сладолед и убивах няколко часа.

Седнах на края на пейката. Ще се правя на грък, ще чета Сити прес, е  да си призная, четях с по-големите букви, на дребните букви какво да им чета, и без това е написано на висок стил, журналистически, неразбираемо, поне имаше и  карикатури- комикси.

Уж четях, а гледах  коя какъв сладолед купува, шише водичка или  шоколадче.

Някакви плахи крачки пред пейката. Погледнах изпод вежди, женски крака в кафяви джинси, огледа се несигурно, но може би забеляза Сити прес, поразколеба се. ''Аха, този е грък, или сънародник нямащ какво да прави в следобеда...''

И тя седна на крайчеца на пейката, сложи от към моята страна голяма дамска чанта, поправи се и преметна съпоценната чанта през глава. Обикновено по това време чантите нямат пари, защото са изпратени вече по куриер на близки в България.

Та какво четях от големите букви.

Тя извади ''24 часа'', а да, днес е ''168часа '', значи вестник с намаление.

Разчетох с моя вестник комикса с Карагьози, усмихнах се на себе си.

Особата намери нещо интересно и се зачете.

Ето, трябва да предложа в Атинското кметство, да се направи Парк на читателя с безплатни вестници, книги, студена вода, пейки...

Стига е седяла неудобно на края на пейката, ще я заговоря.

- Извинете, непозната госпожо, и аз съм българин, настанете се  удобно - с някакъв ласкав гласец казах, че и аз се уплаших от себе си.

Тя ме погледна недоверчиво, поразмърда се несигурно. '' Няма спокойствие, поредния натрапник '', това си е мислила на 100%

- Да, българин съм и не ми се прибира в къщи, Петър се казвам.

Остана безучастна. Само ме изгледа полувраждебно.

Свалячоо, свалячо, удари на камък, а. Ще пробвам отново, ако не стане, раничката на гърба и в къщи да гледаш има ли мухи по тавана.

Купих от периптора две кентчета Хайнекен по 330 мл, две пакетчета фастъци.

- Заповядайте, днес имам рожден ден, а в къщи няма с кого и бира да пийна - равнодушно казах

Тя ме погледна вече по-смекчаващо, присегна и взе кентчето и пакетчето.

- Ами честито, да сте жив и здрав, както се казва в подобен случай, и успешен гурбет. Наздраве.

- Благодаря - смотулевих

Седнах по към нея. Така де, няма да се надвиваме, ако завържем разговор.

- Уж много познати имам, а като ти дотрябват и за хубаво, и за лошо изпокрият се, а самоцелно не пия, не ми харесва.

- Да прав сте, всеки се пише приятел, докато има някаква полза от теб. Но понякога като че ли е по-добре да си сам...

Въздъхна тежичко тя и премести чантата си от другата страна.

- Как се казвахте, че не обърнах внимание, аз съм Албена

- А аз Петър.

И започнахме на ''ти'',...за гурбетчийския живот, квартири, такси, свободно време.

- Аз от няколко месеца се ангажирах в неделя да разнасям вестници по метростанциите, какво да правя друго, докато има работа ще работим. Днес раздавахме чаши и торбички със  ''Сити прес'', шефовете ни направиха подарък по четири чаши и торбички, какво да ги правя всичките, ще ти дам две, все едно си се наредила два пъти за вестник.

- Но, на теб няма ли да ти трябват - попита тя

- Нали ще има и още подобно промоции, пък и кой ще пие от толкова чаши.

И докато тя се окопити извадих по две кутийки с чаши с торбички. Благодари и ги прибра в чантата.

Часовникът от близката църква удари пет пъти.

- Рожденият ден продължава до нула часа, хайде да отидем на едно капанче наблизо, има картофки, сувлаки, бяло вино - предложих- Ако имаш време и желание разбира се.

Тя се усмихна радушно.

- Не е ангажиращо - вметнах - Само за днешния ден е.

И наистина  минувачите по улиците бяха пооредели, кой където намерил подслон и  не бърза да се измъква. Вървяхме близичко един до друг, всеки нарамил багажчето си.

Изглежда ми симпатична. Къса светла коса, не перхидролено боядисана, стегната походка, изправени рамене, по-широка блуза, но с прилепнали джинси очертаващи здрави крака.

Поглеждахме скришом  отраженията си по витрините.

               Заведението полупълно или полупразно все тази, настанихме се, дадох поръчката и разговорът потръгна. Отново за благоприятна Гърция като географска близост, балкански манталитет, уреден транспорт.

Унесени в приказки не сме усетили кога се е заздрачило.

- Време е да се прибирам Петър, беше ми много приятно да срещна един по-различен човек...Още веднъж, честит рожден ден и успехи - с усмивка изрече Албена

- И на мен също,... а какво ще кажеш ако си разменим мобилните номера. Ей така, ако някой случайно реши да позвъни на другия.

- Да може, записвай

Продиктува цифрите, позвъних й.

- Аз обикновено след 19 часа съм си в квартирата - тихичко рече -  В събота съм до 14 часа, през събота почивам. А иначе редовно почивам неделя. Благодаря за приятния ден.

Изпратих я до автобуса й, помахахме си за довиждане.

               В понеделник след работа позвъних на псевдо-приятелите си.

- Абе така се стекоха обстоятелствата, че и ние не можахме да идем, хайде някой друг път - заоправдаваха се един през друг.

- Не бе, не за друго, ами имах рожден ден и исках да почерпя - излъгах и тях

- Е не...не знаехме бе,... изпуснахме, прекарахме се.

И за какво ли са ми такива приятели, ако толкова съм искал бар-ресторант-дискотека, щях да я намеря с питане и по гюрултията, но нали искам да съм с някого, да се оплачеш , да се похвалиш...

             Албена, да й позвъня ли. Най-много да ме сиктирдоса, както го правят гърците. Ами забрави ли приказката, че желязото се кове докато е горещо. Ще пробвам, може би проблема да е в чука.

Позвъних й чак в петък вечерта...

следва.....