Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили снага ,,Трите братя" - големи черни скали с човешки силуети. Мириса на липата със силното жужене на пчелите, които с всички сили се опитваха да приберат скъпоценностите на цветовете преди да прецъфтят,, усилваха в Николай онова чувство изгарящо гърдите и спиращо дъха при мисълта за красивото лице и стройното тяло на Калина. Той твърдо беше решил да е представи на майка си и да поиска благословията й да се сгодят, въпреки че тя често му напомняше, че само от ,,техните" ще вземат булка щом той стане за женене, та като дойде време някой ден да се върнат в родния край, родата да е на едно място, а не пръсната.
Ех, ако беше жив баща му! Но, него го нямаше. Те останаха сираци в ония бурни времена ...