Любов

Незнайно откъде се появиха рой светулки и наобиколиха момченцето. То спря, подсмръкна и изтри сълзичките си. Въздъхна издълбоко, чак от Душата си и се усмихна. Усмихна се, осемгодишния Борис, с оная пленителна, негова си усмивка. Пак въздъхна и бавничко пое нагоре по хълма към вкъщи, като не изпускаше от поглед светулките. А те, те го следваха чак до оградата. Преди да влезе в двора им помаха.

Нямаше никой в къщи, майка му беше втора смяна и щеше да се прибере късно, а баща му в командировка. Погледна списъка със задачите и задраска последната точка: хвърляне на боклука. Излезе в градината и седна на тревата.

• Анги? – затвори очички и застана неподвижно.

Усети познатото, нежното докосване и погледна нагоре.

• Знам, че си невидим, но все поглеждам, за всеки случай – засмя се. – Сега до мен ли седиш или си във въздуха?
• .........
• Добре, значи усещаш колко е приятна тревичката – мека и топличка? Анги... ти можеш ли да ми помогнеш?
• ...
• Ами, да не се разплаквам всеки път, когато ми се подиграват, че съм... за килограмите.
• .........
• Е, да. Не плача пред тях, но после, когато остана сам... Видя какво стана преди малко.
• ......
• Наистина ли е смелост? А, според мен смелост е, да не се засягам изобщо.
• ........
• И друг път си ми казвал това. Но, как да се обичам и харесвам такъв, какъвто съм? Виж ме.
• .......
• Добре де, както и да е. Анги, нали всички: деца, големи и възрастни си имат такива като теб?
• .........
• Ясно. А вие сте си добри и мили?
• .........
• Ами тогава, защо някои хора са лоши?
• ........
• Е, с това не съм съгласен. Как да няма лоши хора?
• ........
• Да, всички се раждаме добри, то е ясно няма лоши бебета.
• .......
• Значи казваш, че хората, които са лоши, не са лоши, а им липсва Любов и за това са такива.
• ........
• Като се замисля... не познавам такива, които родителите им да не ги обичат. Нали съм виждал в училище майките и бащите им – обичат си ги. А, точно Валерия и Дамян, които постоянно ми се подиграват и са лоши не само с мен, знаеш как се дразнят с всички имат най-скъпите телефони. И изобщо нямат забрана за игрите. Играят на каквито им харесва и то, колкото си искат. А, щом им е позволено, това, което харесват, значи ги обичат.
• .......
• Е, да, обичам да играя на таблета, но ми е похубаво, когато сме на разходка с мама и тати или на кино или на пикник или...
• .......
• Не бях се сещал за това, Анги, че Любовта на родителите е внимание към децата, а не  като им купуват скъпи неща.
• ........
• Дааа, това е найхубавото, когато правим нещо заедно, с мама и тати, и е много, много забавно. Анги, но защо тогава, така както ти ми помагаш и си говорим, защо другите като теб, не могат да...
• .......
• Не чуват Ангелите си пазители? Мислех, че всеки го може. То и аз се чудех в началото, че те разбирам, макар да не говориш човешки език, но...
• .........
• Значи, ще си останат лоши ли?
• ....
• Да, де, няма лоши, необичани хора са.
• ......
• Разбирам, не ги обичат, за това им е трудно да са добри?
• .......
• Горкичките и няма как да им се помогне.
• ......
• Но, как? Как да обичам някой, който ме обижда? Само си представи: те ми се подиграват, а аз им казвам, че ги обичам. Стига, Анги, нелепо е....
• .......
• Мислено ли? Дори, когато не са наоколо? А те, дали ще разберат? Добре, кажи ми как?
• .....
• Ще опитам, Анги, но не сега. Трябва да лягам. Обещах на мама да съм навреме в леглото.

Топлата юнска нощ зави света с тишина и го унесе в сън. Луната плуваше в небесния океан. Отвреме-навреме, увличаше някое прозирно облаче по пътя си и заприличваше досущ на платноходка. Борис премести възглавницата на обратната страна на леглото (откъм краката), за да вижда небето през отворения прозорец. Блестяха големите, ярки звезди, а по-малките примигаха и сякаш си говореха, с някакъв техен си таен код.

• Толкова е красиво, Анги! Обичам луната и звездите.
• ....
• Разбира се, че и слънцето обичам, и животните.
• .....
• Да и растенията, откакто тати ми пусна оня филм, за експеримента на учените. Помниш ли го, Анги? В две различни стаи сложиха еднакво пораснали цветя. На едното цвете му пускаха нежна музика и докато го поливаха, му казваха, че е красиво и го обичат. На другото му пускаха някакви ужасни звуци и докато го поливаха му крещяха, че е безполезно и ще го изхвърлят на боклука. След месец, първото цвете разцъфна и се появиха нови листенца, а второто растение пожълтя и листата му започнаха да съхнат. Неверовероятно, Анги! После го гледах още няколко пъти. Но, ти знаеш, нали си постоянно с мен. Тогава започнах да обичам растенията, защото разбрах, че и те са разумни като животните и разбират всичко.
• ....
• Така е, Анги, просто не могат да ни го покажат веднага. И, спрях да късам цветя на мама, защото ги наранявам, когато ги бера, а и във вазата са живи за кратко. Викам я в градината, показвам и някоя красива роза и ѝ казвам: Тази роза е за теб, мамо! Радвай ѝ се! А тя ме прегръща и се смеее: Цветя не останаха в градината Щурчо, вече всичките ми ги подари.
• .....
• Мислиш, че обичам цялата Земя?
• ....
• Защо я наричаш майчица земя, Анги?
• .....
• Ама разбира се: Първо, родени сме на Земята. Второ, водата, без която не можем извира от нея и трето, храната ни, пак тя я отглежда. Затова, може да се каже, че е майка на всички живеещи тук.
• .....
• О, и това ли е грижа и обич към природата на МайчицаЗемя? В къщи отдавна събираме отделно отпадъците: хартия, метал, пластмаса и стъкло, но си мислех, че, че... защото така трябва. А, излиза, че е в помощ на планетата.
• .....
• Ангиии – усмихна се Борето не е кой знае какво. Лесно е да се обича всичко. Всичко без...
• .....
• Да, трудно е с хората. Само с някои де, като Валерия и Дамян.

Доспа му се на Борко, затвори очички и се обърна на една страна.

• Лека нощ, Анги!
• ....

***

Телефона звънна. Борис се надигна в леглото и взе слушалката.

• Добро утро, мамо! Сега ще...
• Добро е, дете. Но, не съм у дома. Наложи се да поема смяната на...
• Мамооо, нали щяхме да ходим на плаж....
• Леля ти Донка се е разболяла, Боре и....
• Оффф....
• Но, от утре съм три дни в почивка, а и тати се връща довечера, така че...
• Добре, мамо. Имам ли списък?
• Не, мило. Само книжката – 20 странички за днес е...
• Двайсет? Мамо, във ваканция съм.
• Дааа, но списъка с осем заглавия няма да се изпълни сам, Боре. Освен това, вчера ти беше ден без четене.
• Ох, добре.
• Трябва да затварям, Щурчо. Обичам те!
• Лека работа, мамо! И аз те обичам.

Стана от леглото момченцето, протегна се и бързо се облече. Мина през банята и старателно изми зъбите си. Преди няколко седмици му правиха пломба и още тогава се зарече: По-добре редовно да си мия зъбите, отколкото да идвам при зъболекаря. После слезе в кухнята и взе приготвена от майка му закуска. С едната ръка подпря главичката си на масата, а с другата разбърка корнфлейкса в купичката с мляко.

• Анги, а ти можеш ли да изпълняваш желания?
• .....
• Ами, искам изведнъж да отслабна. Като с вълшебна пръчица.
• .....
• Знаех си, че няма как да стане.
• .....
• И, какъв е начина, Анги? Знаеш, колко много обичам да си хапвам и как всичко ми е вкусно. А диетите, ох тооолкова са мъчни.
• .....
• Сигурен ли си, че ще подейства?
• .....
• Така, да видим дали съм разбрал. Клетките в тялото ми са разумни и разбират така, както растенията чувстват и разбират. И, преди всяко хранене трябва да казвам: Обичам ви, клетчици на тялото ми! Моля ви, вземете само енергията от храната, която ще изям и всичко останало изхвърлете, без да трупате запаси.
• .....
• И, това е всичко?
• ......
• Да, то е ясно, че не бива да ям, само защото ми е вкусно, когато не съм гладен.
• .....
• Анги, как можа? От толкова време се измъчвам заради килограмите, а ти нищичко не си ми казал, че...
• .....
• О, наистина ли? Значи и в света, от където си дошъл има закони, които трябва да се спазват?
• ......
• Разбирам. Значи, можеш да ми отговориш за всичко, но трябва да попитам.
• .....
• Виж ти. Сега, като се замисля, никога не си ми разказвал нещо от себе си. Все ми обясняваш нещо, за което питам.
• ......
• „Поискай и ще ти се даде“, това ли е името на закона ви?
• .....
• Да, ясно. Но, това ми се струва малко несправедливо, Анги. Вашите закони да важат и за нас, а вие да не се съобразявате с нашите.
• .....
• Не разбирам съвсем, сложничко е, но друг път ще ми обясниш. Ами това, за яденето и клетките... скоро ли ще отслабна?
• .....
• Е, искаше ми се да е след седмица, две или месец наймного, но...
• .....
• Няма ли да се стане без бягане и упражнения?
• .....
• Ясно. Клетките ми спират да трупат мазнини, а спортуването ще стопи излишното.
• .....
• Добре, когатотогава. Важното е да се получи.
• .....
• Анги, чудя се, дали не може ти да ми прочетеш двайсетте страници? – Борко се усмихна и намигна заговорнически. – Мнооого внимателно ще те слушам.
• .....
• Ех, прав си. Няма да е честно.

След закуска, Борис старателно изми купичката и взе книжката. Разлисти я и много се зарадва, че цели три страници бяха с илюстрации, което означаваше, че за четене остават само седемнайсет. Когато приключи се обади на майка си:

• Ало, мамо, може ли да отида в парка, с топката?
• Чете ли, мило?
• Да, мамо, колкото ми каза.
• Хубаво, излез. Но около обяд се върни, че ще стане горещо, а на игрищата няма сянка.
• Сега е девет, значи в дванайсет да съм у дома. Чао, мамо.

Грееше слънчицето. На синьото, бистро небе нямаше нито едно облаче. Акацията беше нацъфтяла и разнасяше сладкия си аромат навсякъде. Жужаха забързани пчелички. Пъстри пеперуди кацаха от цвят на цвят, политаха и танцуваха по двойки. Безброй лястовички кръжаха. Толкова беше хубаво, че Борис реши да слезе пеша до квартала. Не му се чакаше автобус, а и бяха само три спирки. Тръгна по пътечката. Малко преди големия завой, чу детски гласове. През лятото заради морето и плажа, близките хотели и вили се пълнеха с туристи. Борис бързо се сприятеляваше с децата и си разменяха телефоните, когато почивката им свърши. Беше хубаво да има приятели в цялата страна. И не само. Миналото лято се запозна с брат и сестра от Украйна и едно момче от Ирландия. Как се разбираха на различни езици ли? Ами, като всички деца – мимики, жестове, а понякога рисуваха на пясъка нещото, което не можеха да обяснят. Толкова е забавно да разкажеш нещо без думи и много, много смешно понякога. Забърза детето Борко, помисли си, че са новопристигнали летовници, но... Но, в края на пътечката, когато зави към паркинга, спря стреснат. Валерия и Дамян, с още две момченца и едно момиченце, които не познаваше, удряха неголям камък с пръчки, все едно играят на хокей. „Да се върна назад, докато не са ме видяли – помисли си Борис“. Обърна се и преди да направи крачка, чу гласа на Валерия:

• Ей, Шишко, накъде си тръгнал? Шпионираш, а?

Погледна към тях Борис и сложи ръка над очите си, че слънцето блестеше точно срещу него:

• Не шпионирам. Отивам към игрищата, но се сетих, че забравих нещо и...
• Да бе, да – изсмя се Дамян. – Видя ни и реши да избягаш. Не стига, че си дебел, ами и страхлив.
• Не е вярно – възрази Борис, но гласът му го издаде – плах и треперещ.
• И, сега – изхили се Валерия надолу лесно, ами нагоре, как ще се търкаляш, бъчво?

Всички от компанията започнаха да се кикотят и да имитират тромаво вървене. Борис се изчерви, обърна се и хукна обратно. Едва когато пресече главния път и тръгна по хълма спря да чува смеха им. Едва тогава позволи на сълзите да се излеят по разстроеното му личице. Влезе в двора, пусна топката, легна по корем на тревата и захлупи очи. Усети милувката на Ангела си и се заслуша в гласа му.

• Как, Анги, как да ги обичам точно сега?
• .....
• И да искам, не мога. Опитвам, ето опитвам, но не мога, не мога – зарида неутешимо момченцето.

Тревичката и цветята, плодните дръвчета и къпиновия храст, земята и водата, в изкуственото езерце, всичко наоколо потръпна от съчувствие към тъжното дете. Познаваха добре Борко. Познаваха и сърчицето му, което беше само на осем години, но имаше в себе си Любов за цялото природно царство на света. Разтревожиха се за момченцето растящите в градината и мигом изпратиха съобщение до вълшебната гора.

Историята на Борко пристигна в Сърцето на гората със скоростта на светлината. Колко е това ли, мили ми деца? Ами, колкото да мигнеш няколко пъти с очички и хоп, от света на човеците, случилото се, вече е там, в тетрадката. Толкова бързо говореше кестеновия лист, толкова бързо поскърцваше големия, шарен молив по листа, че докато редеше думичките, папагалчето допусна няколко грешчици: тук-там липсваше буквичка, някъде запетайка. Но, важното беше, че подробно записа разказаното.

Много, много се развълнуваха обитателите на Вълшебната гора, когато научиха за грижите на момченцето Борис. Милото, нуждаеше се от спешна помощ и изпращането на Чудото беше организирано незабавно. Изключително рядко изпращаха някое семенце да полети към света на човеците, обагрено в един единствен цвят. Точно това се случи и сега. Изпратиха с много надежда, радост и добри пожелания приказно красивото, алено семенце. Усмихваше се то, толкова приятно беше вниманието, което му оказваха. Но, Чудото знаеше, че най-важно е да запомни точните думички на родителката си – Фея Любов:

„Ти Си Любов! Света е Любов! Обичай, обичай, обичай! Любовта живее и на север и на юг, на изток и запад. Обичай, обичай, обичай! Ти Си Любов! Света е Любов! И горе и долу, и тук и отвъд, Любов е Всичко и Всичко е Любов!“

***

Борето още беше в градината. Споменах ви, деца, колко бързо се случи всичко – не измина и час, от неутешимия плач на детето, до този момент, в който бялото гълъбче вече кръжеше над дома на момченцето. А, той, Борко, успокоен от нежните милувки на Ангела си, седеше в тревата и внимателно наблюдаваше една кацнала пчеличка върху глухарче. Чу и едновременно усети полъха на крилете. Погледна нагоре.

• Ах – изрече възхитен – Виж, Анги! Виж, снежнобял...

Точно в този момент, преди да изрече думичката, гълъбчето кацна на рамото му. Не смееше да помръдне от изненада детето. Лекичко извърна глава и погледна птицата. Тя подскочи плавно, настани се в разтворената му длан и го поздрави, с...

• Гугу, гу-гу, гу-гу....

После пусна лъскавото, червено семенце в ръчичката на Борко и полетя към небето. Със затаен дъх, детето наблюдаваше, превръщането на аленото Чудо в капчица. Затвори за миг широко отворените си очички и пак ги отвори. И, тихичко попита:

• Сънувам ли, Анги?
• .....
• И, това се случва наистина?
• .....
• Какво да чуя, Анги? О, да. Песничка е. Но, кой пее?
• .....
• Сърцето ми?!

Отпусна се назад момченцето Борис и легна на топлата земя. Погледна към лазурното небе. И, уж небе като небе, а се заредиха картини –  досущ като филм. Първо се появи снимката на Валерия, точно каквато си е, най-високата в класа. Видя я, как влиза в училище и му се подиграва, после в стаята, минава между редицата с чинове, надвесва се рязко над кротичката Мая и я стряска. След това, застава с ръце на кръста пред Мишо, най-дребничкия в клас, измерва го с поглед и се изсмива с презрение. Изведнъж картината се смени и Борко видя Валерия у тях. Беше се свила в крайчето на леглото, а баща ѝ крещеше. Появи се и майка ѝ, сочеше я с пръст и заплашително го поклащаше. Излязоха от стаята и затръшнаха вратата. Момичето се сви още повече, а от очите му закапаха едри сълзи...

• О, горкичката – въздъхна Борис, но преди да каже и дума повече, на небето се появи образа на Дамян.

И неговия филм започна в училище, с това, как му се кара госпожата. После, стои пред директорката с наведена глава. Видя го и в двора през голямото междучасие: първо разплака двама първокласника, а след това се сби с момче, три години по-голямо от него.

Изправи се на лакти Борис, разтревожен от това, което видя в жилището на Дамян. Родителите му се караха. Баща му блъсна пълната чиния от масата, скочи ядосан към майка му и я удари.

• Боже! Това е ужасно! Горкичкия...

След показаното, небето отново си беше само небе. Грееше слънчицето, а лястовичките безгрижно прехвърчаха. Изправи се детето Борис, наклони главичка и се заслуша, в думите на песничката, която сърцето му пееше:

„Ти Си Любов! Света е Любов! Обичай, обичай, обичай! Любовта живее и на север и на юг, на изток и запад. Обичай, обичай, обичай! Ти Си Любов! Света е Любов! И горе и долу, и тук и отвъд, Любов е Всичко и Всичко е Любов!“

Стихна Борко. А с него и целия свят се смълча. Само песничката се чуваше. Затвори очи и потърси случките с Валерия и Дамян, които толкова много го разстройваха, още от първи клас. Странно, дори днешната се губеше в мъгла. Като с вълшебна пръчица лошите спомени бяха изчезнали. Сякаш никога не са го обиждали и разплаквали. Но, съвсем ясно видя това, което им се случва у дома. И тогава... точно тогава, в сърцето на Борис, разцъфна чудно цвете. Цвете на име Състрадание. Ех, деца, търся, но не намирам думички, за да изкажа с тях неописуемо сладкото ухание на Любов, което се носеше от прелестния цвят.

• Анги...
• .....
• Обичам ги, Анги! Толкова много ги обичам.....
• .....
• И, питаш, кого? Ами, Валерия и Дамян.
• .....
• Да, наистина е хубаво, Анги. Много, много хубаво и ми е едно лекичко и радостно. А, сега какво трябваше да...
• .....
• Значи, предствям си лицата им. Поглеждам ги нежно и мислено казвам: Обичам те, Валерия! Обичам те, Дамяне!
• .....
• А те, как ще разберат...
• .....
• Добре, Анги, щом казваш. Вярвам ти.

Борко направи всичко, точно по указанията на Ангела си пазител. Малко след това, телефона, в джоба му иззвъня продължително. Погледна дисплея – непознат номер.

• Ало – изчрече момченцето.
• Боре, аз съм, Дамян. Прощавай за днес, прекалихме. И, не само за днес... Валерия е до мен. И тя ти се извинява.
• Ами...

Толкова беше изненадан Борко, че... Че, в първия миг наистина не знаеше какво да каже. С леко побутване по рамото, Анги му помогна да се съвземе. Усмихна се щастлив и каза:

• Всичко е наред, вече забравих, случката. Пък, ако нямате какво да правите, елате у дома. Можем... – замисли се. – Можем да си направим пикник в двора и да поиграем с водни пистолети.
• Вашите не са ли у вас – попита Дамян.
• На работа са. Но, и да бяха тук, ако не сме много шумни, няма проблем.
• Е, тогава, добре. До десет минутки сме у вас. А... А, може ли да дойдат и братовчедите?
• Естествено, че може.
• Да не станем много и...
• Спокоойно, на последния ми рожден ден бяхме 23 де...
• Сериозно? 23?
• Дааа.
• Добре, Боре. Чао, до след малко.
• Чао, чакам ви.

Борис пусна телефона на тревичката. Скочи на крака и разтвори ръце за прегръдка:

• Ангиии! Ела да те гушна, Анги. Получи се. Толкова бързо стана всичко, направо не е за вярване.
• .....
• О, извинявай! Не мислех, че си толкова крехък. Пък и, не беше от найсилните ми прегръдки.
• .....
• Какво за песничката?
• .....
• Дааа и на мен ми е любима вече. Хайде, Анги, давай заедно.

И, запяха:

„Ти Си Любов! Света е Любов! Обичай, обичай, обичай! Любовта живее и на север и на юг, на изток и запад. Обичай, обичай, обичай! Ти Си Любов! Света е Любов! И горе и долу, и тук и отвъд, Любов е Всичко и Всичко е Любов!“

Това е, деца, невероятната, но съвсем истинска история, за момченцето Борис. О, сигурна съм, че и сами ще видите какво се случва после – все хубави неща и само хубави неща.

Какво за килограмите? А, да. Ами получиха му се нещата на Борко, когато последва съветите на Анги. И, в края на лятната ваканция изглеждаше точно така, както искаше. Точно така, както се виждаше в мечтите си.