Семенца

Семенца

Въведение

Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа.

На пръв поглед е съвсем обикновена гора. С огрооомни дървета, приютили гнездата на сладкогласните птичета и пъстри слънчеви полянки, над които се носи цветно ухание. Чудна тайна се крие в центъра на тази гората и я прави вълшебна. Във вътрешността ѝ, където свършват всички пътечки, кълбета от преплетени драки докосват небето и ограждат сърцето на гората. Само на летящите е дадено да достигат и се включват в делата там, вътре. Всички се трудят и неуморно работят. Всъщност, работа ли са чародействата?! Направата им е придружена от точност, чистота, радостно вълнение, веселие и Любов – много, много Любов. Там винаги е ден – сияен и засмян. Няма нощ и за да не тъгуват обитателите по нея, в градината има късче истинско нощно небе във форма на сърце, с голяма кръгла луна и безброй звездички. Забавното е, че сезоните са само три, но благодатни за неродените чудеса. Зимата ги приспива и унесени в сън те събират сила от майчица Земя – сила, за това, което им предстои. Очарователната пролет ги събужда и подготвя за път. А през лятото те разцъфват за живот и поемат към тези, които се нуждаят от тях. Трудно ми е да опиша цялата красота и прелест на видяното, но ще опитам.

От птичи поглед, мястото изглежда точно като сърце. Трънливите драги, които го ограждат и защитават от нежелани посетители, имат бодлички само от външната страна, към гората. Отвътре всяко трънче е петлистно пъстро цветенце. Десет огромни кестенови дървета, на височина стигащи до небесата, приспивно шептят с листеца си и сякаш говорят. Всичко в този вълшебен малък свят е с форма на сърце: езерцето, пейките и масичките около него, местата на сезоните... Да не си помислите, че сезоните се сменят един след друг, като тук. Неее, и зимата, и пролетта, и лятото живеят постоянно и едновременно, без да си пречат. Просто всеки сезон си е в градинка-сърце и не излиза от нея. Усмихвате се, не вярвате. Дааа, и аз се усъмних, докато не видях това невероятно съжителство в очичките на приятеля ми гълъбко. В местенцето на зимата постоянно се сипе пухкав сняг. А снежинките са най-добри приятелки със Слънчо. Не се топят от топлината му и неуморно танцуват по игривите лъчи. За пролетта, какво да ви разкажа, знаете я – нежна, цветна и ароматна. Лятото, ах лятото...! Празник е, празник на топлите, узрели и готови за път чудеса. Много специален момент е изпращането. Плетенички, гирлянди и панделки от седемцветни дъги украсяват мястото. Организира се тържествен концерт. Първи запяват птичките, след това се включват щурците заедно с меденото жужене на пчелиците. Ако искате ми вярвайте, но пеят дори цветята с уханието си. Който пък не може да пее, танцува – пеперуди, калинки, бръмбърчета, мушици, тревички, храсти, дървета... И в цялото това невиждано веселие идва, грейва, разцъфва вълшебния миг. Десет приказно красиви Феи нежно полюшват сребърни звънчета и приближават към градинката-лято. Облечени са в снежно бели рокли от фина дантела. А семейството на светулките е накацало по одеждите им и бляска с миниатюрните си фенерчета. Всяка от Феите има корона-слънце, обсипана с цветя в различен цвят – по тях ги различават и по имената им разбира се. С леки стъпчици приближават сърцето на лятото и се подреждат около него. Музиката стихва и настава топла тишина, топла, като прегръдката на мама. А чудесата, трептят нетърпеливи за пътешествието си и се усмихват в очакване. Как изглеждат чудесата ли? Точно като семенце на ябълка, кацнало върху тъничка тревичка. Блестят в различни цветове, според това, коя Фея ги е посяла и се е грижила за тях.

И, настъпва най-тържествения миг – изпращането. Всяка Фея докосва с вълшебната си пръчица семенцата и им прошепва пожеланията си. Долита ято бели гълъбчета. Всяко от тях, с  внимателна нежност взима в човчицата си чудо и каца на ръката на Феята, отгледала вълшебството. Тя му прошепва къде да отнесе безценното семенце, целува го по главичката и гълъбчето отлита. Накъде и към кого поемат пратениците ще разберете по-късно. За сега, тихичко, на ушенце ще ви споделя само имената на сияйните: Фея Любов, Фея Радост, Фея Доброта, Фея Благодарност, Фея Искреност, Фея Прошка, Фея Даря, Фея Свобода, Фея Вяра и Фея на посятото – Кармина.

С отлитането на гълъбчетата, тържеството приключва и незабавно всички се заемат с работата си. Да не мислите, че празникът е веднъж или няколко пъти в годината! Неее, така се нуждае светът от чудеса, че има случаи, когато всеки ден се изпращат семенца.  

Следва много важен момент, приемане на съобщенията, а именно: къде и от какви чудеса има спешна нужда. Споменах ви за десетте кестенови дървета, но не споделих, колко важна е ролята им в случването на чудесата. Съвсем мъничко ще се отклоня, за да обясня.

Тревичка, цвете, плодче, зеленчук, храст, дърво… всичко посадено си има коренче и колкото е по-голямо растението, толкова коренчето му се разпростира по-нашироко в майчица Земя. А тя, милата, е добричка и гостоприемна, нооо и строга. Не позволява разделение, недоволства и караници за място във вътрешността ѝ. Затова в почвата, която е като меко легло за посадените цари мир и обич. Коренчетата се докосват, преплитат и си говорят за това, което са им споделили стъбълцата, цветчетата, клончетата. Благодарение на коренчетата, съобщенията под Земята се разпространяват изключително бързо. Например: коренчето на тревичката пошепнало на коренчето на храстчето, то пък, разказало на коренчето на дървото. Така, от коренче на коренче, всичко, което се случва на Земята, се знае и под нея. Крайната спирка на новините по света са корените на десетте кестенови дървета, които пък веднага известяват прекрасните си перести листа. Ще си помислите: Листата  не говорят, как разказват чутото? Добър въпрос. От всички птици, единствено папагалите говорят човешкия език. Но освен него, те разбират и дървесния – умни са, макар и бъбриви понякога. Около всеки от десетте кестена, важно обикаля пъстър папагал, с голяма тетрадка и шарен молив. От време на време литва към някое клонче, навежда главичка към шепнещото листенце за да чуе по-добре съобщението и записва.

И така, веднага след изпращането, Феите се събират около масичка-сърце, за да се подкрепят с прясно изпечени хрупкави бисквитки, ароматен горски чай, медец, ядки, топли пуканки и всякакви плодове. Да не си помислите, че се хранят сами. Който от обитателите е гладен (лебеди, птички, мравки и всякакви други живинки) приближава и си хапва каквото му е по вкуса. Последни идват папагалите повикани от сребърните звънчета на Феите. Разполагат се на специална малка пейка, която много прилича на ученически чин, за да има къде да сложат и разтворят тетрадките си. Събранието започва и всички се смълчават. Първо започва да говори папагалчето, събрало най-много съобщения. Щом приключи, Феите взимат решение, какви чудеса ще са необходими и коя от тях ще ги отглежда. Когато папагалчета приключат с докладите си, събранието свършва и всички се заемат с делата.

Разказах ви за вълшебното място - сърце на гората и съм сигурна, че ако затворите очички и си  представите, картината ще оживее. Но, подозирам, че още нещо ви вълнува: как всъщност се създават семенцата?

Магично тайнство е, неописуемо красиво! Настава тишина, пълна тишина. Замлъкват птичките, пчеличките, щурчетата, шепота на листата, ромона на изворчето и вълничките в езерцето – всичко стихва. Феите застават в кръг, хванати за ръце. Фея Любов сяда в средата. Защо първо тя ли, защото нищо без нея не може да бъде създадено в този свят, а и всяко същество (човек, животинка, растение) се нуждае от любов за да го има. И тогава, съвсем тихичко, като милувка зазвучава небесна музика. Нея не мога да ви опиша, не се чува с ушичките, само сърцата я чуват и запяват – това, ние хората наричаме щастие. Заедно с музиката от небето гальовно се спускат блестящи лъчи в различни цветове. Нежно обливат Феите и изпълват кръга със светлина. Фея Любов събира длани до сърцето си и в тях се посипват златни прашинки. Събира ръце, опира ги до челото си и прошепва: Да бъдат семенца на Любовта! Долита прекрасна пеперуда (сигурна съм, не сте виждали толкова голяма), Феята внимателно изсипва новородените семенца на крилете ѝ. Тя ги отнася до градинката-зима, каца на пеперудената пейчица и търпеливо чака с безценното, което са ѝ поверили. Така всяка от Феите застава в средата на кръга и ражда своите семенца-чудеса. Когато всичко приключи, Небесата изтеглят разноцветните лъчи, музиката замлъква, а Феите отиват при очакващите ги пеперуди. Звуците на радостта (птички, пчелички, щурчета, шепот на тревички и листа, ромон на поточе, плискане на вълнички) отново се връщат и изпълват сърцето на гората. Майките на чудесата (Феите), нежно ги посаждат в градинката-зима. Поливат ги с Любов, Светлина, Радост, Доброта, Искреност, Чистота, Вяра, Благодарност и ги оставят на грижите на топлата Земя и ободряващия мекичък сняг. Само родителките на чудесата знаят колко дълго ще спят семенцата там. Минава известно време и десетте Феи отново отиват при зимата. Нареждат се около нея и всяка слага лявата ръка на рамото на сестрицата си. Ако в този момент погледнете отгоре, ще се очаровате – туптящо бяло сърчице в бляскаво бяло пръстенче. Насочват вълшебните пръчици към центъра на сърчицето-зима и в мига, в който те се докоснат, снежинките спират своя танц, а мекото бяло одеалце се отгръща. Грейват усмихнати покълналите семенца. Феичките се навеждат, вълшебните им пръчици нежно докосват земята и… И със смешен подскок чудесата се настаняват в редички на тях – всяко на пръчицата на Феята, която го е родила. Запяват славейчета, лястовички кръжат и прелитат весело над Феите, които носят чудесата върху пръчиците си към градинката-пролет. Бялото одеалце на зимата завива непоникналите семенца и отново започва танцът на снежинките.

И около градинката-пролет се нареждат в кръг Феите. Сядат и много внимателно докосват сърцето с пръчиците. Със същия смешен подскок чудесата се приземяват. Майчица Земя прегръща коренчетата им и започва да ги храни. А нежните, още съвсем късички стъбълца се оглеждат в почуда и любопитно започват да изучават света. Отново минава известно време. Благодарение на Слънчицето, освежаващите капчици роса, майчица Земя, която храни с полезност, песните на Феите-родителки и чистотата на мястото се появяват мънички пъпчици.  С всеки ден те растат и наедряват, докато накрая се разпукат в приказно красив цвят. В този момент, Феите отново се събират около градинката-пролет. Докосват я и нацъфтелите  чудеса се настаняват върху вълшебните пръчици. Сред всеобща радост ги отнасят до градинката-лято. В нея, от ароматни, прелестни цветчета се превръщат в плодчета-чудеса, готови за света на хората.

Това е, мили ми деца, вече знаете всичко за Сърцето на вълшебната гора. Сега, ще ви пренеса в нашият свят и ще ви разкажа какво се случва с чудесата, изпратени тук с гълъбчетата.

О, и нещо мнооого важно! Тази книжка е различна. Вземайте я, само когато ви повика - не бързайте да я прочетете цялата.  И, не е нужно да четете разказчетата последователно. Когато  вземете книжката, затворете очички и я отворете произволно. Страничката, избрана от ръчичките... тя ви е повикала. Точно там, ще намерите Чудото, което иска да се случи и на вас. Не се тревожете, ако отваряте на едно и също разказче. Доверете се на книжката, тя знае точно от какво се нуждаете. Понякога, ще ви се прииска само да я подържите или да я сложите на възглавничката до вас. Сторете го и непременно ще разберете, усетите, почувствате, че вълшебствата съществуват тук, в този момент и се грижат, Чудото да се случи.

Прегръщам ви с радост и Любов. Много, много Любов..... 

Силвия  Райчева - Сеймира Дони