Любовна игра

- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какво е да те иска всяка нощ? И ме кара да правим такива неща... Аз не мога, срамувам се. Той ме отблъсква, отвращава ме.
- Глупачка такава. В любовта срам няма. Една жена се чувства красива и млада, когато е желана. Аз съм тази, която не издържа. Пълна съм с енергия и любов, а няма на кой да я даря. По-скоро аз трябва да зарежа моя и да си намеря мъж като твоя. Сигурно е много темпераментен и лудо влюбен в теб, но няма подход? Все пак, той ти е първия мъж и е успял да те уплаши, звяр такъв. Ти си толкова чувствителна и романтична! Но... ще оправим нещата! Трябва да поговориш с него, да му кажеш какво искаш, какво ти харес... О, как не се сетих?! Какво ще говориш?  Искаш ли да си ги разменим?!
- Ти луда ли си? Ами ако разберат?
- Та ние сме близначки, глупачето ми. До първата годишнина на сватбата ви остават почти три месеца. Дотогава ще имаш страхотен съпруг и това ще бъде моят подарък за теб. Да си разменим ключовете.
- Страх ме е. Ами ако...
- Искаш или не искаш?
- Добре, защо не? Ти си непоправима авантюристка! Ха, наистина, защо не? Е, трябва да тръгвам. Ако има нещо, ще се чуваме по телефона.
- Чао и гледай на нещата като на игра, на страхотна тръпка. Не ни ли хареса, просто пак ще си разменим ключовете, това е. Защо развод, нека първо опитаме така?
Рени влезе в апартамента на сестра си. Взе си душ. Уви хавлията около тялото си и надникна в хладилника.
- О, кисело мляко с ягоди! Любимите ми. – взе си една купичка и се разположи пред телевизора.

Когато се събуди, вече беше единадесет. Стана и загаси телевизора. Отиде в спалнята, махна хавлията и потърси нощница в шкафа до леглото. Всичките бяха дълги. Рени се намръщи, сестра й беше същинска монахиня. Махна с ръка и се мушна гола в леглото.
- Каква изненада, ти си гола!
- Колко е часът? – в просъница попита Рени.
- Минава полунощ. Нали ти казах, че ще бързам да се върна. Не ми се спеше в оня хотел.
Рени се сепна. Беше заспала и забравила за размяната. Две ръце я обгръщаха и усещаше силата на голото мъжко тяло на зет си. Първото, което искаше да направи, бе да се обърне и да го целуне, но се сети, че Лора не би постъпила така.
- Остави ме, Евгени.
- Желая те. При това си гола, не мога да ти устоя.
- Остави ме, спи ми се..
- Колкото повече се дърпаш, толкова повече ме разпалваш. Моля те, обърни се и ме прегърни.
- Добре, но бъди по-нежен, а не див като звяр.
- Как да не съм като звяр, когато все се дърпаш и аз насила трябва да взема от теб всичко това, което си е мое. Моите гърдички, моите ръчички, моето дупенце, моето... - той целуваше всяка част от тялото й, след като ги наричаше с умалителни имена. Рени едвам сдържаше страстта си. Още миг и щеше да избухне като бомба. Свърши тихомълком първия път. Беше захапала устните си, за да не извика и не се издаде, но след втория път не можеше повече да се сдържа и започна да прави всичко, което й дойде на ум. Евгени не издържа още дълго и двамата свършиха заедно.
- Но какво беше това?! Ти си... нямам думи. В мен ли е причината? Какво беше това, да съм нежен? Аз винаги съм си бил такъв, но ти...Ти си по-различна отвсякога! Беше като заря, която избухва на всеки пет минути. Страхотно! Нямам сили, нямам думи. Изцеден съм, изстискан като лимонче. Искам те такава винаги!
- Съобразявай се и с моите желания и всичко ще е наред.
Той само поклати глава в знак на съгласие и заспа.
Лора също хапна надве-натри, взе си душ и побърза да си легне, преди да се е прибрал мъжът на сестра й. Очертаваше й се една спокойна нощ.
Мишо влезе в спалнята и запали лампата.
- Спиш ли?
- Загаси моля те, че ме боли глава.
- И няма да ме питаш защо закъснях?
- Не.
- Не може да бъде. И си си легнала толкова рано? – той загаси, съблече се в тъмното и легна до нея. – Сърдита ли си ми?
- Не, само ми се спи.
- Наистина не ти е добре, щом си си легнала с нощница.
Чак сега Лора се сети, че Рени спеше гола. Тя не понасяше да я стяга нещо. Всичко й пречеше. Тя казваше, че кожата й трябва да диша, да си почива поне през нощта. Усети една ръка да се плъзга между краката й. Тръпки я побиха.
- Остави ме.
- Само малко да те погушкам.
Лора не знаеше какво да прави.
- Откога не сме се гушкали? Не ти ли пречат гащичките? Искаш ли да ти помогна да ги махнем да не те стягат?
- Добре. – каза го с нежелание, но трябваше да му напомня жена му.
- Така не ти ли е по-добре? – ръката му нежно галеше бедрата й. Тя се отпусна. – А сега да махнем и нощничката.
- О не, студено ми е.
- Аз ще те стопля, миличка. Хайде, не се дърпай, помогни ми.

Галеше я. Беше вече гола в ръцете му и притеснена. Каква дълга и дълбока целувка! Тя я накара да се отпусне. Мишо продължи да я гали по гърдите. Цялата нежност беше събрана в неговите ръце и преминаваше в нея. Отвърна на целувката му. И пак и пак. Той внимателно проникна в нея, като не спираше да й шепне мили неща. Ритъмът му се усилваше и тя без усилия се включи в него. Беше толкова сладък и гальовен. Пръстите му я изгаряха. Искаше й се да не спират, да продължат да се любят в този ритъм цяла вечност. Но не издържа дълго, разтопи се като лед в горещите му ръце. Лежаха прегърнати и слети дълго след като свършиха.
- Колко си различна, тази вечер! Точно такава те харесвам.
- Защо да съм различна? – Лора се уплаши да не я разкрие.
- Знаеш, че ме възбужда бельото ти. Обичам да разкопчавам сутиена ти, да свалям бикините, а ти лягаш гола, сякаш ми правиш напук. Обичам да си поискам сам, а не ти вечно да ми висиш на врата. Виждаш колко хубаво се получи. Благодаря ти, че ме послуша. Виждаш, че страстта не си е отишла от нас. Трябва по-често да си говорим за тези неща и да се разбираме. Обичам те!

- Ало, сестра, как мина?
- Страхотно, а при теб?
- Неописуемо, мъжът ти е супер!
- И твоят.
- Да бе!
- Наистина. Трябва да се видим, да ти разкажа. Хайде, затварям, че мъжът ми, твоят де, се прибира. Ще ти се обадя утре, чао.
Седяха в ресторанта една срещу друга и си говореха.
- Вече мина месец, какво ще правим? На мен ми е добре така.
- И на мен. Дали не са разбрали за размяната, но и те като нас да се правят на луди?
- Не знам. Мисля, че не. Знаеш ли защо Мишо не те е пипал? Защото вечно си си лягала гола, а той се възбуждал, когато те разсъбличал. Обичал да те гледа как първо едната ти гърда излиза навън, после другата, после... Това го възпламенявало до полуда.
- А пък твоят бил звяр, защото си го побървала с това вечно „Остави ме!” Така си го възбуждала, че откачал. Сега е станал по-нежен. Но когато искам да е звяр, просто започвам да се дърпам. Какво ще кажеш?
- Че твоят пък е станал по-буен. Сега май може пак да си ги сменим. Но хайде другия месец. На мен ми хареса с твоя, но мисля, че искам да опитам как ще съм при моя звяр. Струва ми се, че вече съм готова.
- Добре, след месец. Значи ти е хубаво, а?
- Аха, а на тебе?
- Великолепно! Каква игра само! Супер, нали?
След още месец седяха една срещу друга на същото място.
- Размяната е направена, но трябва нещо да ти кажа.
- Казвай, така ме притесни по телефона. Пак ли искаш размяна? Аз не знам на кого вече съм жена, въпреки че много ми харесва така.
- И аз не знам какво искам. И при двамата ми е добре. Дали ще е нежен или груб ми е все едно. Откачам само при мисълта, че ще го правим. Добре, че беше ти. Сега се чувствам стопроцентова жена. Искам друго да ти кажа. Бременна съм и съм объркана какво да правя.
- И аз. Но аз не се чудя какво да правя. Толкова дълго го чаках и ще си го родя.
- И аз ще го родя. Дума да няма, че ще го махам. В крайна сметка то си е мое и си го искам.
- Това са деца на любовта. Но, ако си направя сметка, аз съм бременна от твоя мъж, а ти от моя. И, ако искаш да бъдем честни към тях, нека всеки гледа собственото си дете. Налага се пак да се сменим. Всъщност аз се влюбих в твоя мъж и с него си паснахме страхотно.
- Знаеш ли, и на мен повече ми допада твоя. Ако трябва да избирам, ние сме си един за друг с него.
- Значи си разменяме и паспортите?
- Чао, Лора! Исках да кажа, Рени.
- Чао, Лора, ще се справим ли?
- Ще се справим, щом ги обичаме. Не знам как ще приемат истината. Затова нека тя си остане наша тайна.
- А ако са разбрали, но им е харесало?
- Тогава всичко е наред. Напред, играта свърши!
- Животът ни е игра и той продължава, но... вече по правилата.

- Да, вече няма как, защото... - тя погледна коремчето си.

- И заради таковците...

- Които са супер!

- Но не повече от нас!

- А като си помисля, че искаше да се развеждаш.

- Аз просто...

- Само не казвай, че си се пошегувала!

- Не, няма. Чао, скъпа.

- Ще ти го върна...

- Знам, че ще измислиш нещо интересно.

- Сега е твой ред, ще чакам, чао!
- Ще те убия!

- Не ми посягай, сега не може, чакам дете.

- Радвам се, че се заговорихме. Ти беше готова да се разведеш още на първата година, защото нещо не ти харесва, а аз също не харесвах живота си, но... Ти ми даде идеята, реших да ти помогна, мислех да го променя, да поговоря с него, нещо да направя. Не ти ли се струва, че понякога сме готови за друг да направим чудеса, а за себе си не си мърдаме и пръста и се оставяме, може би утре, може би от самосебе си ще се оправят нещата. А трябва да знаеш какво искаш и да го изказваш на глас и, ако няма кой да те чуе, тогава да предприемаш промяна. Аз не искам просто някакъв живот, искам истински – един път се живее! Така че...

- Да живеем... Няма време!

- Щом сме на едно мнение, нека бъде твойто – да живеем!