Любовна игра
- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какво е да те иска всяка нощ? И ме кара да правим такива неща... Аз не мога, срамувам се. Той ме отблъсква, отвращава ме.
- Глупачка такава. В любовта срам няма. Една жена се чувства красива и млада, когато е желана. Аз съм тази, която не издържа. Пълна съм с енергия и любов, а няма на кой да я даря. По-скоро аз трябва да зарежа моя и да си намеря мъж като твоя. Сигурно е много темпераментен и лудо влюбен в теб, но няма подход? Все пак, той ти е първия мъж и е успял да те уплаши, звяр такъв. Ти си толкова чувствителна и романтична! Но... ще оправим нещата! Трябва да поговориш с него, да му кажеш какво искаш, какво ти харес... О, как не се сетих?! Какво ще говориш? Искаш ли да си ги разменим?!
- Ти луда ли си? Ами ако разберат?
- Та ние сме близначки, глупачето ми. До първата годишнина на сватбата ви остават почти три месеца. Дотогава ще имаш страхотен съпруг и това ще бъде моят подарък за теб. Да си разменим ключовете.
- Страх ме е. Ами ако...
- Искаш или не искаш?
- Добре, защо не? Ти си непоправима авантюристка! Ха, наистина, защо не? Е, трябва да тръгвам. Ако има нещо, ще се чуваме по телефона.
- Чао и гледай на нещата като на игра, на страхотна тръпка. Не ни ли хареса, просто пак ще си разменим ключовете, това е. Защо развод, нека първо опитаме така?
Рени влезе в апартамента на сестра си. Взе си душ. Уви хавлията около тялото си и надникна в хладилника.
- О, кисело мляко с ягоди! Любимите ми. – взе си една купичка и се разположи пред телевизора.
Когато се събуди, вече беше единадесет. Стана и загаси телевизора. Отиде в спалнята, махна хавлията и потърси нощница в шкафа до леглото. Всичките бяха дълги. Рени се намръщи, сестра й беше същинска монахиня. Махна с ръка и се мушна гола в леглото.
- Каква изненада, ти си гола!
- Колко е часът? – в просъница попита Рени.
- Минава полунощ. Нали ти казах, че ще бързам да се върна. Не ми се спеше в оня хотел.
Рени се сепна. Беше заспала и забравила за размяната. Две ръце я обгръщаха и усещаше силата на голото мъжко тяло на зет си. Първото, което искаше да направи, бе да се обърне и да го целуне, но се сети, че Лора не би постъпила така.
- Остави ме, Евгени.
- Желая те. При това си гола, не мога да ти устоя.
- Остави ме, спи ми се..
- Колкото повече се дърпаш, толкова повече ме разпалваш. Моля те, обърни се и ме прегърни.
- Добре, но бъди по-нежен, а не див като звяр.
- Как да не съм като звяр, когато все се дърпаш и аз насила трябва да взема от теб всичко това, което си е мое. Моите гърдички, моите ръчички, моето дупенце, моето... - той целуваше всяка част от тялото й, след като ги наричаше с умалителни имена. Рени едвам сдържаше страстта си. Още миг и щеше да избухне като бомба. Свърши тихомълком първия път. Беше захапала устните си, за да не извика и не се издаде, но след втория път не можеше повече да се сдържа и започна да прави всичко, което й дойде на ум. Евгени не издържа още дълго и двамата свършиха заедно.
- Но какво беше това?! Ти си... нямам думи. В мен ли е причината? Какво беше това, да съм нежен? Аз винаги съм си бил такъв, но ти...Ти си по-различна отвсякога! Беше като заря, която избухва на всеки пет минути. Страхотно! Нямам сили, нямам думи. Изцеден съм, изстискан като лимонче. Искам те такава винаги!
- Съобразявай се и с моите желания и всичко ще е наред.
Той само поклати глава в знак на съгласие и заспа.
Лора също хапна надве-натри, взе си душ и побърза да си легне, преди да се е прибрал мъжът на сестра й. Очертаваше й се една спокойна нощ.
Мишо влезе в спалнята и запали лампата.
- Спиш ли?
- Загаси моля те, че ме боли глава.
- И няма да ме питаш защо закъснях?
- Не.
- Не може да бъде. И си си легнала толкова рано? – той загаси, съблече се в тъмното и легна до нея. – Сърдита ли си ми?
- Не, само ми се спи.
- Наистина не ти е добре, щом си си легнала с нощница.
Чак сега Лора се сети, че Рени спеше гола. Тя не понасяше да я стяга нещо. Всичко й пречеше. Тя казваше, че кожата й трябва да диша, да си почива поне през нощта. Усети една ръка да се плъзга между краката й. Тръпки я побиха.
- Остави ме.
- Само малко да те погушкам.
Лора не знаеше какво да прави.
- Откога не сме се гушкали? Не ти ли пречат гащичките? Искаш ли да ти помогна да ги махнем да не те стягат?
- Добре. – каза го с нежелание, но трябваше да му напомня жена му.
- Така не ти ли е по-добре? – ръката му нежно галеше бедрата й. Тя се отпусна. – А сега да махнем и нощничката.
- О не, студено ми е.
- Аз ще те стопля, миличка. Хайде, не се дърпай, помогни ми.
Галеше я. Беше вече гола в ръцете му и притеснена. Каква дълга и дълбока целувка! Тя я накара да се отпусне. Мишо продължи да я гали по гърдите. Цялата нежност беше събрана в неговите ръце и преминаваше в нея. Отвърна на целувката му. И пак и пак. Той внимателно проникна в нея, като не спираше да й шепне мили неща. Ритъмът му се усилваше и тя без усилия се включи в него. Беше толкова сладък и гальовен. Пръстите му я изгаряха. Искаше й се да не спират, да продължат да се любят в този ритъм цяла вечност. Но не издържа дълго, разтопи се като лед в горещите му ръце. Лежаха прегърнати и слети дълго след като свършиха.
- Колко си различна, тази вечер! Точно такава те харесвам.
- Защо да съм различна? – Лора се уплаши да не я разкрие.
- Знаеш, че ме възбужда бельото ти. Обичам да разкопчавам сутиена ти, да свалям бикините, а ти лягаш гола, сякаш ми правиш напук. Обичам да си поискам сам, а не ти вечно да ми висиш на врата. Виждаш колко хубаво се получи. Благодаря ти, че ме послуша. Виждаш, че страстта не си е отишла от нас. Трябва по-често да си говорим за тези неща и да се разбираме. Обичам те!
- Ало, сестра, как мина?
- Страхотно, а при теб?
- Неописуемо, мъжът ти е супер!
- И твоят.
- Да бе!
- Наистина. Трябва да се видим, да ти разкажа. Хайде, затварям, че мъжът ми, твоят де, се прибира. Ще ти се обадя утре, чао.
Седяха в ресторанта една срещу друга и си говореха.
- Вече мина месец, какво ще правим? На мен ми е добре така.
- И на мен. Дали не са разбрали за размяната, но и те като нас да се правят на луди?
- Не знам. Мисля, че не. Знаеш ли защо Мишо не те е пипал? Защото вечно си си лягала гола, а той се възбуждал, когато те разсъбличал. Обичал да те гледа как първо едната ти гърда излиза навън, после другата, после... Това го възпламенявало до полуда.
- А пък твоят бил звяр, защото си го побървала с това вечно „Остави ме!” Така си го възбуждала, че откачал. Сега е станал по-нежен. Но когато искам да е звяр, просто започвам да се дърпам. Какво ще кажеш?
- Че твоят пък е станал по-буен. Сега май може пак да си ги сменим. Но хайде другия месец. На мен ми хареса с твоя, но мисля, че искам да опитам как ще съм при моя звяр. Струва ми се, че вече съм готова.
- Добре, след месец. Значи ти е хубаво, а?
- Аха, а на тебе?
- Великолепно! Каква игра само! Супер, нали?
След още месец седяха една срещу друга на същото място.
- Размяната е направена, но трябва нещо да ти кажа.
- Казвай, така ме притесни по телефона. Пак ли искаш размяна? Аз не знам на кого вече съм жена, въпреки че много ми харесва така.
- И аз не знам какво искам. И при двамата ми е добре. Дали ще е нежен или груб ми е все едно. Откачам само при мисълта, че ще го правим. Добре, че беше ти. Сега се чувствам стопроцентова жена. Искам друго да ти кажа. Бременна съм и съм объркана какво да правя.
- И аз. Но аз не се чудя какво да правя. Толкова дълго го чаках и ще си го родя.
- И аз ще го родя. Дума да няма, че ще го махам. В крайна сметка то си е мое и си го искам.
- Това са деца на любовта. Но, ако си направя сметка, аз съм бременна от твоя мъж, а ти от моя. И, ако искаш да бъдем честни към тях, нека всеки гледа собственото си дете. Налага се пак да се сменим. Всъщност аз се влюбих в твоя мъж и с него си паснахме страхотно.
- Знаеш ли, и на мен повече ми допада твоя. Ако трябва да избирам, ние сме си един за друг с него.
- Значи си разменяме и паспортите?
- Чао, Лора! Исках да кажа, Рени.
- Чао, Лора, ще се справим ли?
- Ще се справим, щом ги обичаме. Не знам как ще приемат истината. Затова нека тя си остане наша тайна.
- А ако са разбрали, но им е харесало?
- Тогава всичко е наред. Напред, играта свърши!
- Животът ни е игра и той продължава, но... вече по правилата.
- Да, вече няма как, защото... - тя погледна коремчето си.
- И заради таковците...
- Които са супер!
- Но не повече от нас!
- А като си помисля, че искаше да се развеждаш.
- Аз просто...
- Само не казвай, че си се пошегувала!
- Не, няма. Чао, скъпа.
- Ще ти го върна...
- Знам, че ще измислиш нещо интересно.
- Сега е твой ред, ще чакам, чао!
- Ще те убия!
- Не ми посягай, сега не може, чакам дете.
- Радвам се, че се заговорихме. Ти беше готова да се разведеш още на първата година, защото нещо не ти харесва, а аз също не харесвах живота си, но... Ти ми даде идеята, реших да ти помогна, мислех да го променя, да поговоря с него, нещо да направя. Не ти ли се струва, че понякога сме готови за друг да направим чудеса, а за себе си не си мърдаме и пръста и се оставяме, може би утре, може би от самосебе си ще се оправят нещата. А трябва да знаеш какво искаш и да го изказваш на глас и, ако няма кой да те чуе, тогава да предприемаш промяна. Аз не искам просто някакъв живот, искам истински – един път се живее! Така че...
- Да живеем... Няма време!
- Щом сме на едно мнение, нека бъде твойто – да живеем!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Във възторг съм, майсторски завърза и развърза възела. При това ВСИЧКИ са щастливи. Повече от браво! Поздрави, Светла!
-
Благодаря ти!
-
Виолета и аз това се питам. Хич нямаше да е зле!!!
-
Ех...що си нямам аз близначка...
Много ми хареса, поздрав! -
LISA (Мариана ), много благодаря!!!
Валентина, внимавай какво си пожелаваш!!!
Нели, радвам се!!! -
Сега разбрах защо винаги съм искала да имам близначка! Като дете и "Двойната Лотхен" ми вършеше работа, но след това...
Запълни една огрооомна липса в мен, Лажова! -
Леле, мислех си, че Двойната Лотхен е само приказка!!!
Но мъжът ми разказваше, че в гимназията имало двама близнаци, дето единият, като правел любов с някоя мацка, отивал в банята да се измие, а после го замествал другият.... А мацката била във възторг от неизчерпаемата му мощ... Така че, вероятно е да е истина! Целувки...
P.S. Искам и аз двойница, пък да видим какво ще излезе...
-
Браво, Светле! Сега те откривам,но ми хареса как пишеш! Поздравления!
-
Красота през февруари, благодаря ти Шушка!!!
Албена, и аз спешно се нуждая от близначка, ама на, нямам си късмет.
Риа, ами сега, меко казано - мъка!!! Направо ме обърка.
Галена, благодаря!!! -
Страхотен разказвач си! Да се замисли човек наистина - и за модел на поведение, и за обобщенията от разказаното! Поздравления!!!
-
В продължението бих искала мъжете да не са такива хапльовци, а още от самото начало да са знаели за размяната. Не ми се иска двете кифли да си мислят, че са ги правили на глупаци през цялото време.
А после би могла да стигнеш по- далече. Групов секс. По роднински. И след всичко стандартно, мъжете да установят "контакт" помежду си, а и сестрите да не им останат длъжни. Я да те видя сега? -
то днешните и да не са близначки го правят. любовници, любовници... Несравнима си. Браво. Щом стават и бебета така... Знаеш ли и на мен ми трябва сестра близначка, че да не ми се налага да си търся любовник за татко.
-
Кратко, точно и ясно, защо в хиляда серии като може в една. Екшън си трябва! Милена, в живота като в приказките, та кой не обича три дни...тези три неща?!
Ох, Марги, като дойдеш на мойте години, колко време ще имаш да съжаляваш, че си нямала време...Помисли!!! Това го написах, когато реших да издам книгата "Ерос се забавлява" и като я подарявах на приятели им пишех: "Докато живееш, се забавлявай!" с обич Ерита Фей и следва подпис. Абе то като ти дойде...ах, колко време ще намериш!!! Ще!!! -
Гледай ти,какви идеи...Жени-дяволи,ей!Аз нямам близначка,ама мъже бол край мен.Ох,време нямам,време-е-е!
"Знаете ли,колко работа имам...?" -
Мамка му! Как обичам хепиенда! Три дни яли, пили, любов правИли и дечица си родили!Браво!
-
Юлия, Ди, Денисса вие направо ме рзбихте!!! Сапунки, Ерих Кестнер, Буковски и...аз. От утре с мен не се говори и виновни сте вие!!! Аз - не!!! После защо съм се надула, ами защото...се развихрихте. Мале, добре че не де взимам на сериозно, иначе не ви мисля!!!
-
Леле, svetlanal! Този път си без конкуренция.
Прескочи България, и Буковски маслини да яде!
Поздрав. -
Ееее, разби ме!
Нямам думи!
Двойната Лотхен, но малко пораснали.
Какво ли мисли Ерих Кестнер? -
^^^ Много як разказ! А онези дето драскат сапунките "пасти да ядат", Светле!
-
АбсАлютно, знаех си, че си готина!!!
-
Едва ме нави! От утре ли почваме?
-
Ти ли?! Йосифова, ако си приятелка, помагай! Ще се боядисам черна и ще си ги менкаме. Хем помагаш, хем ще им разнообразим програмата. Па накрая дано и ние останеме доволни!!! Да пробваме, а?!
Надя, мерси за усмивките!!! -
Да ти кажа правичката, мислех си да ти предложа или аз да се вапцам в червено (била съм - много ми отива), или ти да се изрусиш и да пробваме едно риалити. Пък после да напишем сценарий за бестселър (2222 серии). Ама като се сетих колко ухажори имаш - тц, отказах се, няма да издържа.
-
Като напиша нещо супер горещо, тогава може и запетайка да туриш Доре. А за жилката, тя е латиноруска, шампоанена с балсамче за повече блясък.
Жулиета, пробвай, па ще разказваш!!!
Марко, благодаря ти!!!
Деяне, дойде ми идея за втора серия. Седят двамата и си говорят: Дали са разбрали, че се сменихме?! А те също са двама братя близнаци. И какво се получава?! Всеки е бил със своята половинка. Всичко е само в главите ни.
Нели, това е рецептата за пълно щастие, ама на, като си няма сестра, всеки месец сменям прически, грим, за да му е интересно. Абе вкарала съм се у един сериял и аз, заради моя, ама кой ти признава?!
Петинко, важно е да са доволни младите!!!
Ена, питай, ще помагам с каквото мога, нали сме за това приятелите!!!
Благодаря ти, Дими!!!
Абе Ники, ще издържите, нали българите са юнаци!!!
Роси, явих се на конкурс за сапунен сериал. Запознах се с организаторката и й казвам, че имам идея, но не съм писала сценарий. Тя ми намира списание и ми го дава. Предавам петте серии и тя ми звъни, да дойда и да преправя всичко, защото нямам отрицателен герой. Много искаше тази жена аз да спечеля конкурса. Измислиш аз една кучка, и вече бях готова със сто серии, но...На мен много хубаво ми завършва сериала, но началото ми беше слабо. Сега вече занм как се прави, но не ми се занимава. Ама дали да не опитам пак?!
Антон, не е толкова за червена точка, те по-младите ще ми скрият топките за ансамбловото съчетание!!!
Само така, Георги!!! Аплодисменти за теб!!!
Мария, чудих се какво да направя, така ми беше домъчняло, че се мъчат и сега ми олекна, за тех поне не мисля! Душички!!!
Хей Грег, как неповторима, бе момче?! Повторима съм си, ама за това друг път ще ти разказвам, на чашка!!!
Шушка, изненадах ли те?!
Светлана, радвам се, че ти хареса!!!
Феичке, чак мен ме хвана яд, но ще измислим нещо, няма страшно!!!
Миа, знаех си аз, че ти си единствената, която... и затова сложих тези три изречения, щото щеше лошо да стане. Да си разваляме отношенията за някакви си три изреченуя, няма смисъл, нали?! -
Тюх, язък! Как не сме се сетИли за тоя номер с близначката!
-
Хубав разказ! Поздравления!!!
-
Леле како! Какви си ги забъркала? Чета и се червя, червя се и чета. Накрая ударих една водка и нормализирах кръвообръщението.
Неповторима си. -
Добре, че след размянта си паснаха хорицата, че щеше да е трагедия! Много свежо, Светлана! Поздрави!
-
Хахаха! Тук някой да не е изпуснал 18+ или само аз се автоцензурирам?
-
Само да не вземете да организирате спецкурс за квалификация на зверкини ... Направо ни е спукана работата /не онази!, а другата .../
-
Поздравления и от мен.Увлекателно и забавно четиво,добра идея ти е хрумнала с близначките.Дими
-
Лажова, тенкю, рожбе... ама как не се сетих по-рано
Страхотна си!!! -
Стискам ти ръка и пак те прегръщам за тази, тъй неочаквано добра и с чудесен изход, комбинация!!!
-
Браво, Лажова!Колко малко му трябва на човек за да е щастлив!!Една сестра близначка...хихихи!
-
И накрая дон Хуан даде своята благословия в 1001 епизод на младите семейства... дали да не си сменят бебетата като се родят?
-
Светлана, пак разбърка картите в началото.Но, на края пасиянса се нареди.Направи Баджанаците доволни.Кефиш, Светле.Виртуоз си!
-
Пълна лудница е тук при теб , но ....ме накефи яко !!! Лягам си с една такава подобна идея , но ...де да зависи само от мен... !
-
хитречка. имаш някаква латиноамериканска сапунена жилка ти... ма се криеш. ние да не сме..., м? да туря ли червената точка или ще я боднеш сама?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дани, приятно ми е и благодаря!!!