Ленка седна на крайчеца на нара. Мангалът беше запален, но малката килия беше като ледник. Разпери студените си длани около мангала, за да се стопли. Беше изморена. Душата й се беше свила като на пребито птиче. Вината и мъката й я пробождаха, а сърцето й тупаше силно от притеснение. Дали след като роди ще я приемат у дома? Баща й беше гневен от случката и не знаеше дали ще му мине. Ако я оставят тук, направо ще е погребана завинаги…
От зачервените й очи пак потекоха сълзи, погледът й се замъгли, тя избърса лицето си и се сви на кравай на нара. Зави се с двете одеяла без да се съблича, защото беше кучи студ. Зъбите й затракаха. Унесе се и заспа. Събуди се, мята се из постелята…нощта й се виждаше безкрайна…
……………
Зимата скова в лед реката и планината. Бяха трудни месеци. Сестра Агата научи Ленка на четмо и писмо. Тя сричаше църковните книги и не всичко разбираше от написаното, но беше упорита и започна да чете все по- гладко.
Минаха зимата и всичко потъна в зеленина. Пролетното слънце си ...