6.11.2024 г., 9:43

Манекени за връзване

595 3 5
2 мин за четене

Стреснах се като ги видях. Бяха подпрени под ъгъл на стената и ходилата им се набиваха в очи. Въпреки модните си спортни облекла, бяха боси!

Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката.  И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!

Нахлух в магазина.

_ Защо са боси!

_ Нямам обувки,- усмихва се продавачът- не продаваме!

_ Ще купите! Щом сте поели ангажимент към тези манекени сте длъжен да се погрижите за всичко!

Той взе  да си брои парите и проплака:

_ Добре, ще им купя! Но какво сте се заяли с мене. Тези отсреща са си чисто голи!

Веднага хукнах натам.

_ Какво е това безобразие? Защо нямат полови органи? Представяте ли си как се чувстват!

_ Фабриката - запелтечи продавачът. От там така идват.

_С фабриката ще се занимаем отделно. Дотогава измислете нещо.

_ На жените ще нарисуваме. А на мъжете ще прикрепим - и показва с ръце като рибар.

_ Просташко! Не сте ли ви дали Давид на Леонардо. Нещо такова изискано.

Кима с глава и се съгласява. Но и той да не остане назад:

_ Тука с пишки се занимавате, а на комшиите и тела нямат! Само глави.

Този път се здържам да не хукна веднага.

_ Освен това всички са европеиди. Трябва да имате афро американци и азиатци. Като на Оскарите!

И право при следващия.

_ Къде да им телата?

Той явно е следил разговора.

_ Аз продавам шапки, съседа дрехи. Но ще се обединим и ще ги окомплектоваме! Като статуите в Хераклея! И обувки ще им купим и полови органи...

_ Правилно!- казвам- Само да вметна,че имате деца манекени. Това си е експлоатация на детски труд!

_ На възрастен няма да станат- несмело започва той. Освен да ги държат на закачалка...

_ Като има желание, намира се и решение!

Доста народ се е събрал. Пристига и една бяла кола. Хората ме молят да заменя за малко един манекен, който не е почивал 50г. Съгласявам се.

Манекена облечен в една риза, на която ръкавите се връзват отпред. И на ръцете и на краката има кожени аксесоари със закопчалки. Фиксират ме с тях за леглото, а като ме канят при началниците ми слагат ризата  И други има като мене заместващи манекените. Доста време мина - това манекените са много неблагодарно племе. Организирах колегите и решихме какво да предприеме. 

От утре ще защитаваме и заместваме паметниците по площадите! Как от кого? От гълъбите,!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слав Коруба Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... вече е във фурната ...
  • Манекените имат едно хубаво качество. Създават илюзия за поглед от витрината.
    Поздравление, Слав!
  • Слав, и аз съм от миналовековните бейби бумъри, ама имаме разлика - ти ми описваш някаква дрешка с ръкави, дето се навъртвали около талията и се връзвали отпред, аз ти описвам как само едно ЕДИНСТВЕНО ефирно шалче се замята артистично върху манекенката и леко закрива / открива другите прелести - просто - имаше една фраза - 'Внимавай какво си пожелаваш ' ... 🙂😎
  • Факт! Аз съм от миналия век. Този ми е бонус!
  • Слав, човече, обикаляш магазинчетата за 'Трета ръка', зат'ва си виждал тези отживели човекоподобни части и тела, от които очевадно стърчат железа ( !!*@😱🤐) да ги завинтват към постаментите ... да не говорим за ... Този ужас вече отминава и както Нострадамус предрече (е, убаво де, моя милост напипа пулса на сегашното време в теорията и практиката на кинетичното изкуство по съблазняване на клиентите - https://otkrovenia.com/bg/proza/pandora-3a-predpraznichno-poetichno-menyu-1) - ше впрегнем вола в каруцата ... или по - точно ще натикаме ИИ ... AI ... или Ай-Ай в силиконовата гръд на някоя статично привързана дисплейна хубавица така, че на шопингуващата да и изпаднат очите, ченето и портмонето от захлас, как абсолютната MUST HAVE блузка изящно се дипли и съблазнително се извива от леките движения на гръдта под аудио съпровода на замечтана въздишка и ... или от вътрешната тръпка у нея, когато зафиксита блесналите очи на съпруга й ... нататък - нищо няма да кажа, ше го напиша 😎

Магазин Трета Ръка Складът

Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите дв ...
701 3 4

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...