Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и отново) смисъла на изминатия Път). Несъзнателно се ослушвам в боботенето на главния двигател - еднообразният такт успокоява. Улавям с цялото си тяло бавното и плавно клатене на гемията. Но една натрапница се е закачила някъде из нащърбеното ми съзнание и като че ли е решила да ме занимава със себе си, против волята ми. Лято е. След нея сърцето заби силно, като на младини... Завъртяха се образи, лица, картини, цветове, звуци, издигания, потъване, усетих главата си, като под налягане. Е, няма отърване... А мислех да си почивам, май?
Полека и изведнъж - така бе обработен корабът... може би щото му изглеждаше, че товарят едва-едва. Докерските бригади работеха с нормалното си темпо, дори доста по ...