29.11.2008 г., 22:11

Мечтана Есен

767 0 0

Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!

Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.

Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.

Все си мислех за твоя проливен дъжд.

Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето.

Листата вече паднаха и засипаха улиците, а разплакано дете се крие между тях.

Натъжена, есента започна да плаче силно.

Разгневена, започна да показва яростта си.

Тя повика вятъра, а той разтресе безмилостно клоните на дърветата.

Гръмотевици и светкавици плашеха земята, а детето вече не плачеше!

То гледаше красотата на есенната бурия захласнато, то забрави за мъките си.

Всичко това, тази красота, този топъл дъжд всичко това го караше да се усмихва.

А кое бе това дете?

Това дете бе една детска душа, затворена в тяло на подрастващо момиче, което

всеки ден по малко се сблъскваше с трудностите на живота!

А сега нейната есен отлетя, дойде студената зима.

И детето остана тъжно в очакване на следващата есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венера Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...