29.11.2008 г., 22:11

Мечтана Есен

770 0 0

Как дълго те чаках аз, златна и приказна есен!

Чаках те така, както дете чака подаръка си за коледа.

Мечтаех за отрупаните с различни цветове корони на дърветата.

Все си мислех за твоя проливен дъжд.

Все исках да се разсърдиш и облаци черни да скрият небето.

Листата вече паднаха и засипаха улиците, а разплакано дете се крие между тях.

Натъжена, есента започна да плаче силно.

Разгневена, започна да показва яростта си.

Тя повика вятъра, а той разтресе безмилостно клоните на дърветата.

Гръмотевици и светкавици плашеха земята, а детето вече не плачеше!

То гледаше красотата на есенната бурия захласнато, то забрави за мъките си.

Всичко това, тази красота, този топъл дъжд всичко това го караше да се усмихва.

А кое бе това дете?

Това дете бе една детска душа, затворена в тяло на подрастващо момиче, което

всеки ден по малко се сблъскваше с трудностите на живота!

А сега нейната есен отлетя, дойде студената зима.

И детето остана тъжно в очакване на следващата есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венера Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...