Медитацията

Диана се приготви най-внимателно. Днес беше решила да си направи медитация "по всички правила на това изкуство", както малко шеговито си я нарече. Отвори широко прозореца, седна на пода, обгради се отвсякъде с розови чаени свещички, запали ги, постави камъка розов кварц пред себе си... И потъна в тишината. Навън животът дишаше в обичайния си ритъм, но Диана влезе спокойно в тишината край себе си.

Познаваше медитирането. Опитваше се всяка седмица да отделя половин-един час време за медитация - получаваше се различно, кога с по-силно, кога с по-слабо усещане. Но се получаваше.

 Днес щеше да е различно. Усещаше го вътре в себе си, затова и се постара да се подготви подобаващо. "Някои неща си заслужават вниманието." - пое си дълбоко дъх. Издиша, представяйки си как от тялото и сърцето ù си отиват всички тревоги и съмнения. И се остави на мига. Нека я поведе пак оня невидим път, който често ù носеше внезапни, неочаквани, дори плашещи образи, а понякога - никакви. Просто дишаш, издишаш. Дишаш...

 Образът на жената се появи така внезапно, че Диана цялата трепна. Изпълнена с реалност, тази жена имаше още една изненада за осъзнаване - тя беше ангел. Едновременното усещане за човек и нечовек в едно. Реална и над-реална, силна и всемогъща. Диана нямаше нужда от повече вглеждане, прие образа такъв, какъвто беше в мига. Не я смути, че жената е ангел, покори я много повече начинът, по който я гледаше... Бреадна? Ангелът имаше име. Всъщност... всеки, всяко "нещо" има. Как бихме го назовавали иначе? Бреадна. Добре. Какво е значението на тази среща, Бреадна?

 Жената ангел гледаше много прямо и проницателно. Висока, облечена в бял костюм, с къса тъмна коса, имаше вид на... Диана се поусмихна - бизнес дама. Излъчваше благородство и деловитост. А даваше толкова топло и освобождаващо усещане. Успокояваше и подканяше. Какво? - преди да помисли, Диана леко се напрегна и образът силно избледня. Ангелът стоеше приклекнал до нещо... Или до някого?

Диана разбираше, че вече е отвъд мига. Беше отминал и опитвайки се да го задържи или върне, само още по-сигурно се отдалечаваше от него. Беше получила посланието. Сега оставаше само да довърши бавно и спокойно медитацията си. Да запази във всяка клетка от тялото си още малко покой, още малко тишина. Вдишвам, издишвам. Вдишвам. Издишвам...

 Останалата част от деня мина за Диди ведро, успешно. И някак... озарено. Диана се радваше на приятното чувство, че се беше случило нещо... хубаво. Нещо по- специално. Топлеше я чувството, че срещата ù с жената ангел не е приключила, че ще има продължение... Може би? Може би.

Беше в пустиня. Пустинята се стелеше отвсякъде - не образ, а съвсем реална. Диана се огледа - нямаше път, но тръгна нанякъде. И започна да ги вижда - вървеше, а пред нея се редяха погача след погача. Тъмни, кръгли, изпечени. Водеха ли я? Или тя минаваше покрай тях? Стъпките ù се ускоряваха. Времето се ускоряваше. Скоро вече тичаше. Във вихъра започна да чува глас. Гласът викаше: "Тичай, хлябът ще изгори, тичай!". И тя тичаше ли, тичаше.

Какво стана? Диана се огледа стреснато. Прибираше се към дома в късния следобед. Цялото преживяване беше траяло секунди. Хлябът. Жената ангел. Бреадна. Bread? Хлябът... Ангелът на хляба?... засмя се Диана. Стана ù весело. Стана ù и мило - обичаше аромата на топла пита. Случвало ù се бе да си замеси сама малка питка - за празник или дори просто защото ù се е доял мек, топъл хляб... Можеше да меси, получаваше се... "Прави това, което можеш!" - като полъх мина покрай нея жената ангел. Отново неочаквана и бърза! Диди дори се извърна след гласа, закъсняла и покорена едновременно. "Прави това, което можеш." - думите я докоснаха с властност, изтриваща дори присъствието на невидимото. Неочаквани и пределно ясни. Думи, които сякаш я засищаха. Които я подканяха...

 В този миг Диана видя в тревата до тротоара току-що разцъфнала момина сълза. Наведе се да я докосне и да усети сладкия ù аромат. Вдъхна... и си спомни как стоеше Бреадна, когато я видя за първи път. Същата поза. Сякаш придържаше нещо. Някого... Тя и аз. Аз и тя. И ръцете, с които се държим. Тя ме подкрепя. Моят ангел. Моят ангел хранител. Диана докосна леко цветето и се изправи. Продължи пътя си, заслушана в гласа, който тепърва започваше да разказва... Вдишвам. Издишвам.