- Имаш ли време за едно кафе днес, Наталия? Цял преди обяд съм с шевната машина - "Сингер", на майка ми. От старо сако ще ушия на Александър елек, а за Михаил имам малко останал плат за две ризки.
- Сядай, Милана! Тъкмо ще почина малко. Динко днес е дежурен, децата играят, яденето ври. Време е за кафе. Харесвам живота си, но твоите разкази са ми интересни. Откога чакам да разбера как този хотел е станал това, което е сега.
- Ще стигна и до там. Когато организирал магазините в началото на века Дамян Драгиев имал намерение да започне продажбата на "Сингер" и у нас, но трябвало да изчака петнайсетина години. Нашенци си ги купували от Гърция и Италия, където фирмата имала представителства, а май и от Турция. И по Дунава идвали машини с корабите от Средна и Западна Европа - и госпожа Елена имала крачна машина, но я продали, като останали без пари.
Дамян Драгиев бил отговорен и дисциплиниран човек. Когато се върнал отново във Виена, за да продължи образованието си, през първите три години посещавал редовно учебните занятия, пишел курсови работи, явявал се на изпити и работел тук-там, колкото да не умре от глад. През четвъртата и петата година със свой състудент си делели нощните дежурства в два от най-реномираните хотела - и двамата искали да видят и да научат повече за работата им. Той вече доста знаел какво му трябва, но непрекъснато питал за това и онова. Един негов приятел от онова време казва, че преподавателите му били вдигнали ръце от неговите въпроси по различни теми. Млад и зелен тогава, той си представял, че ще започне строежа към 1920-1922 година. Колкото повече навлизал в науките си обаче, а и от всичко онова, което наблюдавал докато живеел на Запад, разбирал, че без готови пари строежът трудно ще стане. Но упорит като баща си, не се отказвал, а обмислял нови стъпки: заем от банки, да намери инвеститори, почнал да обмисля и идеята на Янакиев да не продава голи терени, а да построят на тях жилища. Когато бил в Будапеща харесал няколко улици с едно-, дву- и трифамилни къщи. Случайно се запознал и с архитекта им Дьорд Марай и споделил с него намеренията си, като му предложил да се включи. Той обещал да помисли и да го информира. После Марай дошъл в София и като видял възможностите за изграждане на един нов град, се запалил по идеята да осъществи някои от своите виждания и писал на Драгиев, че е готов да участва в бъдещ строеж. Връщайки се вече окончателно в България, Дамян Драгиев минал през Будапеща и двамата с Марай се договорили в скоро време да започнат работа по проектите. Тогава все още не знаели, че страната ни ще мине през две балкански войни, последвани веднага и от световна война. Били принудени да се ориентират в събитията и някак да се промъкнат през тях. Бюрото на Янакиев също се включило, така че към 1920 година повечето от новите жилища имали своите обитатели.
София растяла, висшите училища привличали младежите, чиито родители били готови на всякакви жертви за образованието на своите деца, повечето от които след завършване на обучението си, оставали на работа в столицата. Махалата е хубава и сега, след толкова години пак е приятно да минеш през нея. Там е и бившата къща на семейството, но сега в нея има някаква редакция, издателство, а май и малка библиотека.
Големият строеж обаче трябвало да почака. България се оказала сред загубилите световната война и трябвало да се лиши от територии, както и да плати немалко пари на съседите си. Народът бил недоволен, избухнало първо войнишко въстание, няколко години след него и селско въстание, познато като Септемврийското въстание. А пък руската революция съвсем объркала света - не само че свалили царя си, но го и убили и поставили правителство на работници и селяни. Идеите на тази революция за всеобщо равенство на едни се харесвали, на други - не, но повлияли на живота не само в Европа, а и в целя свят: започнали да избухват бунтове, стачки, въстания, и това объркало световната икономика и търговските взаимоотношения между страните. Знаеш, че нямам високо образование, но съм чела и често мисля за тези неща, защото и сега теглим последиците от последната война. През Първата световна война съм била дете и нищо не съм усетила, пък и родителите нали винаги се стараят да предпазят децата си от лошото.
Строежът започнал в края на1926 година. Тогава политическите облаци леко се поразсеяли. Дамян Драгиев вече имал начален капитал, надявал се и на заем от банка, който да получи, когато стане необходимо, появили се и инвеститори - и наши, и чужди. Димитър Ставрев - тъстът му, бил един от първите. Той скоро бил навършил седемдесет години и решил да се оттегли от работата в адвокатската кантора. Прехвърлил и нея, и голямото семейно жилище на сина си, а с баба Станка се преместили в едноетажна къща с двор и хубава градина близо до Дунава. Старият адвокат си оставил само няколко дългогодишини свои клиенти, негови връстници, с които отдавна се познавали и обичали да се срещат и да прекарват времето си в спомени за миналото. Александър казва, че там е прекарал едни от най-хубавите си лета, и че много се забавлявал, когато понякога чувал коментарите на дядо си и на приятелите му за "новото време", както казвали те. Димитър Ставрев притежавал недвижими имоти в Русе, в Свищов, в Шумен и даже във Варна. Някои давал под наем и това му осигурявало спокоен живот. Няколко от тези имота продал и инвестирал парите на името на дъщеря си и внука си в бъдещия хотел.
© Лидия Всички права запазени