1.10.2022 г., 10:48 ч.  

 Милана: докато имам сили - 1 

  Проза » Разкази
947 2 6
Произведение от няколко части
1 мин за четене

          Най-после дойде ред и на малкото прозорче на килера. То служеше повече за проветрение, но все пак трябваше да се почисти. Когато го отвори, за да го избърше и отвън, Наталия примижа, после отвори широко очи - дали не ѝ се привижда! В съседния двор на пейка до стената седеше жена и кърмеше момченце на около пет  години, което седеше на малко столче до нея. "Я, виж ти! - "Юнакът що бозал двадесет и пет години", спомни си приказката, която беше чела на децата си. После видя как детето стана, гална жената по ръката, грабна столчето, остави го до чешмата на двора и хукна през вратата нанякъде. Наталия довърши и затвори, но през целия ден си спомняше озадачено това, което видя: вярно, че имаше купони, че не достигаше храната, а за повечето хора и парите - кой знае, може би така жената се справяше с проблемите си!

          От три седмици бяха новодомци. В края на миналата есен купиха къщата, после направиха подобрения и основен ремонт. Динко си намери работа в районната електрическа подстанция. Децата бяха при бабите си и щяха да ги приберат чак за училище. Наталия чистеше, подреждаше - предстоеше им още много работа: да приспособят някои от старите мебели, да купят нови, пердета, постелки. Това щеше да стане постепенно, защото парите не достигаха, а животът след войната и промените все още беше несигурен.

          На другия ден простираше на двора и чу: "Мам, мам, хайде! Мам, къде си? Същото дете влетя отвън, грабна столчето, а майката излезе иззад къщата и сценката се повтори.

           Продължава...

» следваща част...

© Лидия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??