25.10.2022 г., 20:06

 Милана: докато имам сили - 8

1.8K 3 3

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

          Дълго се люшках в мислите си: защо отидох, за да разбера, че помощта ми може да бъде само съчувствие и няколко ябълки, а те имаха нужда от средства и работа, но тава май бе невъзможно; защо Александър съпровождаше живота ми и как навлезе в него, а това ме връщаше към Данка - ако тя не беше раздухала историята за забавление, отдавна да съм го забравила. До това ми посещение той и не подозираше, че съществувам, а сега му се явих и лично му се представих: "Аз съм  Милана". Дали ме е запомнил, та от мен се виждаше само малка част от лицето ми и очите, нали бях увита като пашкул. Надявах се, ако ме срещне да не ме познае.

          Минаха Нова година и Коледа в оскъдица, минаха януари и февруари в студ и поледици. Дойде март и очакването за хубаво време. Когато слънцето се задържа няколко дни подред, аз пак се размислих, че бях поканена, че жената има нужда от компания и отново отидох, забравила всички терзания, които изпитах след първото ми посещение.

          Тъкмо почуках и чух отвътре:

          - Не ме изпращай, ще затворя.

          На вратата се показа д-р Гаврилов, лекарят, който наблюдаваше болните в този район. Забързан по стълбите надолу, той ме погледна и без да затвори вратата, явно ме взе за близка на семейството, ми каза:

          - И следете болната навреме и редовно да взима лекарствата си.

          След него се появи Александър с рецепта в ръката, видя ме и попита:

          - Кого търсите?

          - Аз идвам при госпожата, - все още ми беше трудно да казвам "другарката".

          - Сега не е удобно. Тя не е добре, а сега спи, защото лекарят ѝ даде нещо успокоително. Пък аз отивам до аптеката за ново лекарство - и посегна към палтото си на закачалката.

          - Аз съм облечена и бързо ще отида дотам, - издърпах рецептата от ръката му и хукнах към улицата.

          Чух изненадания му глас, но вече се бях отдалечила.

          В аптеката трябваше да изчакам докато приготвят прахчетата. Когато се върнах, Александър беше силно притеснен:

          - Повече не правете така с никого. Изведнъж рецептата изчезна с някаква непозната. Вече се чудех дали не трябва да търся доктора за нова. Пък и това са лекарства, аз трябваше да ги взема.

          Мислех си, че не съм такава спонтанна, че съм спокойна, умерена. Но той беше прав:

          - Извинявам се! Стори ми се, че е спешно, бързо. И понеже аз ви познавам.

          - Е, да, то кой не ни познава днес.

          Преглътнах, не трябва да усложнявам нещата.

          - Казвам се Милана. Идвах тук през декември.

          - Милана! Не познавам жена с такова име, но май съм го чувал. През декември? О, та аз от Вас, ако сте Вие, тогава нищо не видях. Палто, шал, шапка... - разсмя се искрено. - Но и тогава пак така набързо изчезнахте.

          - Съжалявам. Съжалявам, че не дойдох по-рано. Имах своите колебания: дали не се натрапвам, ще мога ли да помогна или ще ви притесня. Сигурно тежката зима повлия на чувствата ми, но наближаването на пролетта и хубавото време като че ли изчистиха несигурността и страховете ми и аз реших да дойда. Сега разбирам, че съм закъсняла, за което искрено съжалявам. Надявам се да й помогна да се подобри. Затова Ви моля да ми разрешите да идвам и да се опитам да ѝ говоря.

          - Идвайте, дано ѝ помогнете. Не можа да понесе твърде многото неприятности.

          На вратата се почука.

          - Това е Нора, жената на братовчед ми. Те двамата много ни помагат и са май единствените.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Тоти! Успешен ден!
  • Следя с интерес.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря за любими, Дани! Пожелавам ти хубав и успешен ден!

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...