Миниатюрки
Беше практичен и добронамерен човек. Не копаеше гроб никому.
Използваше този, който бяха изкопали за него!
----------
Демокрацията докара ни беда.
Вкара ни в духовна нищета!
-----------
Видимото за сърцето, е невидимо за очите!
-----------
Съвременният бай Ганьо не разнася мускали с гюлово ( розово) масло из Европата. Вкарва от там контейнери с ваксина за КОВИД 19.
-----------‐
Попитали някакъв английски лорд, след Първата световна война, относно мнението му за българите.
Лордът отговорил:
- Добри войници, способни да спечелят и изгубена битка. И крадливи политици, способни да изгубят спечелена война!
------------
Цял живот, стария щъркел, делеше времето си между две земи. Пролетта и лятото долиташе от устието на великата река Нил, където прекарваше есента и зимата, защото тогава в родната му България беше студено. И нямаше храна.
Но тази година, замалко да подмине родното си гнездо. Почти не го позна. И сега, с нарастваща тревога наблюдаваше, как хората в родината му, изсичаха горите, палеха ги, пресушаваха реките и язовирите. Не садяха вече плодове и зеленчуци. По ливадите и полята не пасяха стадата овце и крави, а земята започваше да прилича на египетската. Господи, какво ставаше тук?
Старият щърк не разбираше. Но имаше усещането, че ония , някогашните българи внезапно са изчезнали, а тези , новите , не са техни потомци.
Старият щърк тъжно поклати големия си клюн, изтрака звучно няколко пъти с него, и си рече:
- Май е дошло времето да напускам тоя свят! Не ги проумявам тези, новите българи. Тук беше райска земя. А сега се опитват да я превърнат в пустиня. Ех,....родино мила..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
