Днес калинката Минка имаше Рожден ден. От ранни зори тя се разшета, за да се подготви за партито си, на което бяха поканени всички с изключение на торния бръмбар, защото обичаше да разказва мръсни вицове. Измете пода с метла от стъбла на метличина, избърса праха навсякъде и се зае с готвенето. Като за начало, приготви салата от семена на бели ружи, върху канапе от тополови листа с дресинг - смърчова смола. След това се зае със сандвичите и малките хапки, което си беше пипкава работа. Накрая се погрижи и за празничните фойерверки - три големи букета планински глухарчета, които, по даден знак, нейният добър приятел вятърът щеше да разпръсне в подходящия момент. Тъкмо свърши, и дойдоха първите гости: скакалеца Пейо, мухата Цеца и пчелата Мира с нейния търтей Евгени, който, както винаги спеше. Пейо извади лъка и заскрибуца композирана лично от него мелодия, докато останалите пееха в един глас:

"Коя е нашата любима калинка?

То се знае - Минка

Честит Рожден ден!".

 След музикалната изненада, те й подариха три гарвановочерни точки, които Минка можеше да залепи на която си поиска част от гърба. Трогната и развълнувана, рожденичката покани своите гости на дивана и ги прикани да си вземат от лакомствата. Скоро на вратата се почука отново. Минка отвори и ахна – пред нея стоеше Петър Берон, от плът и кръв.

- Чух, че тук има Рожден ден – избоботи директорът на Природонаучния музей.

- Да, аз съм рожденичката…това е голяма чест за мен, господин Берон – с прималели от вълнение крачка каза Минка.

- И за мен – двусмислено каза Берон – заповядай, това е моя подарък!

  Той й подаде карфица, опакована в панделка.

- Това да не е?!…заекна с вълнение в гласчето си калинката.

- Същата, същата – това е родословната ви карфица, на която са стояли забодени в музея всичките ти роднини до девета точка.

  Зад гърба на Минка се дочуха сподавени хълцания, непогрешим шум от бягащи и подскачащи насекоми, както и тропот от съборена с рожденически деликатеси маса.

- Благодаря ви, господин Берон! Заповядайте, влезте!

- Нямам много време. Майка ти ме изпрати и заръча да не се връщам без теб, че много й било домъчняло. 

  Минка въздъхна, свали панделката от иглата и се прободе сама. За Берон остана удоволствието да я прибере в специалната си естествоизпитателна кутия, а за закъснелите гости на калинковия рожден ден остана облекчението да се забавляват, без да се съобразяват с домакинята.