12.05.2024 г., 1:42 ч.  

Мисли за жената 

  Проза » Други
225 8 4
14 мин за четене

                                                                                          в памет на д-р Иванов

 

        През 90-те години на миналия век, работех и като извънщатен сътрудник за вестниците "24 часа" и "Континент". Списвах техните шахматни материали. В първия под името МИСАНА, а във втория като ВЕГА. Анализирах партиите от мачовете за световната титла по шахмат или текущи супертурнири. Предлагах, на вниманието на читателите, знаменити шахматни задачи и етюди, които превъплащавах в шахматна есеистика. Използвах и множество свои шахматни композиции, за да илюстрирам определени теми. Покривах цялата "квадратура на кръга" на древната игра. От ортодоксен до хетеродоксен шах. От фееричен до фантастичен шах. Включвах и математика върху шахматната дъска, както и най-различни главоблъсканици.  Това ми отнемаше доста време и усилия, но бивах възнаграден от многобройните писма и телефонни обаждания на любители и професионални шахматисти, удовлетворени от моята популяризаторска дейност. В този период вниманието ми във в."24 часа" привлече една постоянна рубрика, озаглавена "Как ще ви се отрази времето днес". Водеше я д-р Иванов. Рубриката предупреждаваше за позитивни и неблагоприятни въздействия върху организма, базирани на конкретната метереологична прогноза за деня. Тя завършваше винаги със заключителни думи, с подзаглавие - Секспрогноза. В едни случаи секспрогнозата беше благоприятна и вещаеща добри отношения между половете. Но в други тя предупреждаваше за възможно обтягане на отношенията между съпрузи, както и за опасност при делови контакти с хора от противоположния пол. С една дума - тази секспрогноза се оказа извънредно ценна. Първоначално си мислех, че става дума за някаква шега на вестника, но след като на няколко пъти не се вслушах в секспрогнозата на д-р Иванов и бях наказан, получих нагледно потвърждение за това, че се касае за нещо извънредно сериозно. Затова потърсих д-р Иванов и се запознах с него. Той се оказа един изключителен мислител. Човек с енциклопедични познания и с невероятна проницателност. Обясни ми, че като лекар, в годините, когато е работил по разпределение, е изследвал реакциите на жените, в зависимост от метереологичното време. Малко по малко, той е натрупал богат емпиричен материал, въз основа на който е направил важни изводи. На практика безпогрешни. Удивих се, защото д-р Иванов, фактически, бе създател на нова наука. Той ми обясни, че когато вали сняг, но температурите не са свръхниски, жените са много податливи на сексуално въздействие и лесно откликват на мъжки попълзновения. При такова време жените-чиновнички са склонни да услужат и има голям шанс за мъжете да завършат успешно някаква бюрократична сага. Но духне ли студен северен вятър, жените стават силно раздразнителни и всякакви опити за интимност с тях следва да се отбягват. Съпругите без мотив нападат своите половинки и по-разумно е те да стоят в подобни дни на подобаващо разстояние, за да си спестят опустушителни скандали. Д-р Иванов ми разкри още много тънкости за релацията между женската психика и метереологичното време. Тук не е мястото да задълбочавам тази тема. Ако си спомних всичко това, то е само защото този кръг въпроси ме подтикнаха към едно по-задълбочено изследване на тайните на женската психика. А тя наистина е много загадъчна.

В Битие: 2: 20-23 е казано:

20. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).


От цитираните редове е видно, че жената е определена от Бог за помощник на човека. Вероятно тези редове от Библията са първопричина дълго време жената да е била считана за неравнопоставена с мъжа. Християнската религия е прибавила нови щрихи за "узаконяване" подчиненото положение на жената. Апостол Павел, основоположник на християнската църква като доктрина, се произнася в своето послание до Ефесяни /глава 5: 22-24/ и в първо послание до Тимотей /глава 2: 12/, твърде мракобесно за жените и това е оставило траен отпечатък, включително и до ден днешен, върху отношението на обществото /доминирано от мъжете/ към тях:


22. Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,
23. защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.
24. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко;


12. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие.

 
Стигнало се е дотам, че едва през 1545г. Католическата църква признава на жената възможността да притежава душа, но с незначително болшинство - само от 3 гласа!
Библията свидетелства, че жената първа се поддава на изкушението да яде от забранения плод, което вероятно е първопричина за това, да изпадне в трайна "немилост".
Неравнопоставеността на жената спрямо мъжа обаче, далеч не е само продукт на еврейската, християнска и други религии.  Редица изследователи ни дават в това отношение ценен емпиричен материал. При ескимосите например, ако първородното дете е момиче, то бивало убивано. Подобни варварски обичаи срещаме и в Китай.
Момиченцата били убивани след раждането им, тъй като впоследствие стрували доста пари на родителите си, а и не били достатъчно дееспособни за полска работа.  По времето на джахилията /предислямското време/ новородените момиченца били погребвани живи.
В Англия на жените било забранено да докосват Библията, защото били смятани за обладани от нечиста сила. Това тяхно онеправдано положение било изправено с едно решение на крал Хенри 8 през 1547г. Следва да отбележим, че у редица народи /в по-стари времена/ жените са били лишавани от правото на унаследяване, докато има наследници от мъжки пол /например при юдеите, индийците и арабите/. Също така у редица народи жената е можела да бъде продавана като стока. В Англия, например, това е продължило до 1000г. след н.е. Много интересно е и положението на жената-учен. Ще дам няколко примера от математиката:
Красивата Хипатия, родена 370г. н.е. /дъщеря на знаменития математик Теон Александрийски/ е една от най-забележителните жени на всички времена. Философ и математик, през 415г. н.е., тя била разкъсана от християнската тълпа и месото й изчепкано от костите,  заради престъплението, че говорела с обаяние и ораторско умение за математика, философия и астрономия, по начини които противоречали на ортодоксалното християнство. Тя работела в библиотеката на Александрия и всички книги, които се съхранявали в нея след това били унищожени. Ужасното й убийство и последвалият вандалски акт, били инициирани от Кирил - архиепископ на Александрия. Впоследствие той бил обявен за светец. Друг пример на жена - гениален математик, е французойката Софи Жермен /1776 - 1831/. Същевременно тя е била философ и физик. Тя е един от пионерите в Теория на еластичността. Особено се прочува обаче, с една своя забележителна теорема, свързана с един от случаите на Великата теорема на Ферма /най-знаменитата хипотеза в Теория на числата за всички времена, формулирана от юриста от Тулуза Пиер дьо Ферма през 1637г., за която той твърдял че разполага с удивително доказателство, уви, неоткрито след смъртта му/, строго и напълно доказана едва в наши дни от Андрю Уайлдс през 1996г. чрез доказателство дълго 150 страници, опиращо се на силно развитата теория на елиптичните криви.  Любопитното е, че въпреки успехите си като учен, Софи Жермен общувала с най-известния математик на всички времена - кралят на математиката Карл Фридрих Гаус чрез писма, в които ползвала вместо името си, по лесно разбираеми причини, мъжки псевдоним. Гаус останал безкрайно удивен, когато най-накрая узнал, че талантливият му кореспондент всъщност не е бил мъж, а жена! Фрапантен е и примерът с най-голямата математичка на всички времена - немкинята Еми Ньотер /1882 - 1935/. Мнозина мъже - колосални математици, могат само да завиждат на таланта й и на епохалните й постижения в модерната алгебра и в квантовата механика. Въпреки нейният фундаментален и безусловен научен принос, е било необходимо застъпничеството на гения на математиката на 20 век - Давид Хилберт и на бащата на съвременната геометрия Феликс Клайн, за да бъде преодоляно предубеждението на представителите на Пруската академия на науките по повод факта, че Ньотер е жена и за да бъде тя въдворена на щат и направена член на университетския сенат. По този повод Хилберт, находчиво и с голямо чувство за хумор, възкликнал:

"Господа,  сенатът не е баня! Защо жена да не може да влезе в него?"

Макар че в наше време положението на жената се изравни с това на мъжа, погледнато от един обективен ъгъл, остават известни непреодолими различия,
свидетелстващи, че жените в известен смисъл отстъпват на мъжете. Основното различие се онагледява от обстоятелството, че жената е устроена от природата по начин  да износва плода в продължение на цели 9 месеца, а след това и да кърми новороденото. Така, във връзка с детеродната й функция, в значителна степен се ангажират немалко дялове от мозъка й. И следователно се намалява общата й интелектуална мобилност. Това се подкрепя и от факта, че в най-абстрактните области на познанието, каквито са математиката и физиката, жените рязко отстъпват на мъжете по постижения, въпреки еднаквия си достъп до образование, който получават. Тук не може да има две мнения, защото фактите в лицето на брой нобелови награди и филдсови премии, получавани многократно от мъже и твърде рядко от жени  са достатъчно красноречив пример за интелектуално неравенство в полза на силния пол. Същото важи и за шахмата, където шахматисти от ранга на Щайниц, Ласкер, Капабланка, Алехин, Ботвиник, Смислов,  Тал, Петросян, Спаски, Фишер, Карпов, Каспаров, са недостижими от нежния пол, достигнал своя максимум в лицето на унгарската шахматистка Юдит Полгар. От друга страна, в други - по-второстепенни области, жените нерядко вземат реванш. Очевидно е и превъзходството на мъжете в силовите спортни дисциплини, но например в плуването, при някои стилове, жените имат по-добри перспективи за развитие. Навремето големите немски плувкини Корнелия Ендер и Барбара Краузе, загатнаха, че предстои интрига в далечно бъдеще между двата пола в този спорт.
Във връзка с майчината си функция, жената е склонна към уседнал начин на живот, а мъжът нерядко е авантюрист по природа. Но в жената съществува голяма степен на непредсказуемост в поведението. Тя се обуславя и от факта, че при нея има менструален цикъл, както и от други особености на природата й. Това й придава елемент на загадъчност. Жената действа по отношение на мъжа, както малкото дете постъпва с играчката. То желае да я разглоби и захвърли, а след това да се заеме със следващата играчка, за да постъпи и с нея аналогично. Жената също иска да "разглоби" мъжа. Да "надникне" в него и като узнае неговата тайна, да го изостави. Тя се храни с тайни. В този смисъл в нея има концентрация на свръхлюбопитство, често пъти у тамастичния тип трансформиращо се в клюкарски наклонности.  Тежко и горко на онези млади мъже, които още на първа среща с любимата й разкриват своите съкровени тайни. Тяхната връзка е обречена на бърз провал. Здравият инстинкт на мъжа следва да противодейства на женския опит за похищаване на неговите тайни. Мъж, който държи на една жена и иска да запази връзката си с нея, с цената на всичко трябва да остане непроницаем. Колкото по-малко узнава жената за него, толкова по-ценен ще е той. Жената се привлича винаги от загадъчното и необичайното. Затова мъжът следва да отстоява в себе си именно това, а ако не го притежава, сполучливо да го симулира. Но интелигентната жена, въпреки инстинктите си, с помощта на своя интелект, следва да проумее, че не бива да прави опити да "разглобява" един мъж, ако държи на него. В противен случай тя сама ускорява разочарованието си и неминуемо се обрича на раздяла.
     Друга груба грешка, която допускат редица мъже, в желанието си да се представят добре пред любимата, е да й свалят звездите от небето. Това включва правенето на непрестанни подаръци, включително и букети с цветя. Носене на закуска, обяд или вечеря в леглото на дамата. Обсипването й с пресилена нежност и лигавене с думи. Отменянето й от редица свойствени за нея задължения. Това превръща мъжа в своеобразен камериер и прислужник, и жената тутакси губи уважение към него, уви необратимо. Много млади мъже, предимно дебютиращи съпрузи, стават жертва на тази общоразпространена заблуда. Така се стига до преждевременни разводи или прекратяване на любовни връзки. Бракът е много трудна почва за виреене на любовта. Защото любовта е дива птичка, която търси свобода и простор, и живее пълноценно само на забранена територия. Докато в брака всичко е еднообразно, сиво и монотонно, и сведено, и парцелирано до редица тягостни задължения. В този, дори понякога и златен кафез, птичката на любовта бързо умира, или отлита. Неслучайно в романа си "Парижката света Богородица" големият френски писател Виктор Юго казва знаменитата и вярна мисъл със сентенциално звучене:

"Всяка голяма любов завършва трагично. Или с раздяла, или с брак!" 

В графата раздяла Юго вписва и смъртта.
Непознаването на тази проста истина, води редица любовни двойки /изневеряващи на брачните си половинки/, които са щастливи от любовта си чрез изневяра /защото вкусват от забранения плод и живеят на територията на свободата/, до фаталната и безрасъдна грешка да търсят развод, за да се съберат чрез венчило като ново семейство. Така те всъщност слагат край на любовта си и попадат, както казват руснаците: 

"Из огня да в полымя!" /в превод: "От огъня в пожара"/.

В преобладаващия брой случаи жената е полигамна. Има разбира се и велики изключения - например Нина Грибоедова /1812 - 1857/, съпругата на Александър Грибоедов / руски дворянин, драматург, поет, композитор, пианист и дипломат, убит по време на дипломатическа мисия в Техеран през 1829г./, която се омъжва на 16 годишна възраст за 33 годишния Грибоедов и само след няколко месеца брак овдовява, но остава в пълно усамотение до смъртта си. Полигамната жена е коренно различна от моногамната. Тя е в състояние, дори по време на най-голяма интимност с даден мъж, да мисли паралелно и за друг. Нейната емоционалност е наистина неизчерпаема и ненаситна. Добре известен факт е, че мъжката и женска изневяра не са равностойни. Защото при изневяра на съпругата е възможно да се родят чужди деца в собственото й семейство, докато при изневяра на съпруга могат да се родят чужди деца единствено в чуждо семейство. В този смисъл последствията от женската изневяра са значително по-опустишителни за собственото семейство, отколкото тези при мъжката. Жената е особено същество. Понякога за сексуалното й задоволяване не са достатъчни нормалните средства дадени на мъжа от природата. Има  жени, които не достигат до пълноценно сексуално задоволяване, ако над тях не бъде упражнено физическо насилие. Някои изпитват дори мазохистичното желание да бъдат бити. При такива боят /при това извън секса/ играе ролята на втори - паралелен сексуален отдушник. Вероятно това са рудиментирали инстинкти на самката, която търси в мъжа самеца, упражняващ първобитното си надмощие. Разбира се подобни жени са рядкост. Ще бъде грешка обаче, да считаме тази тяхна природа единствено за проява на извратеност.  Тук, макар и на шега, е редно да отбележим и феномена на тъщата. С него един зет е трудно да се справи. Нерядко тъщите се задоволяват, в обобщен сексуален смисъл, издевателствайки над зетьовете си!
      Жената е като молец, който се храни с времето на мъжа. В този смисъл редица мъже не са постигали значимото предначертано, защото изпадат в цайтнот, по отношение на него, оставяйки се в ръцете на жените-молци. Но и обратното е вярно - че понякога зад големия успех на един мъж стои жена /"Cherchez la femme!" /. В това отношение примерите с Ана Магдалена Бах /по отношение на Йохан Себастиан Бах/ и на Милева Марич /по отношение на Алберт Айнщайн/ са добре известни и онагледяващи тезата.
       Жената като безсмъртна любима и вдъхновителка на мъжа, е може би най-привлекателното у женската същност. Излишно е да давам примера с Данте Алигиери и Беатриче, или с Клара Шуман и Йоханес Брамс. Първата любов е чиста и възвишена, и е станала нарицателно за платонична любов. При втората Клара Шуман, известна пианистка и съпруга на композитора Роберт Шуман, която има доста деца от него, след смъртта му изглежда поддържа силна платонична връзка с Брамс. За това свидетелства фактът, че двамата впоследствие унищожават кореспонденцията си.
       Много писатели са възпяли любовта. Но на мен лично, най-силно ми импонират два образа на безсмъртната любима, описани в произведения на Джек Лондон. Първият образ е на Диди Мейсън от романа на Джек "Сияйна зора". Тя е ненатрапваща се героиня, на пръв поглед тиха и незабележима, застанала до Бърнинг Дейлайт /главен герой на романа, в превъплъщението му под образа на милионера Елам Харниш/, както сянката на Евридика до Орфей. И постепенно го връща от грешния път в пътя на истината. Жената, която тихо и с любов преобразува мъжа така, че да съхрани най-ценното в него до края на дните му. Вторият образ е на Лабискуи - главната героиня от "Белю Пушилката". Самият Джек, озаглавява тази част от произведението си - "Величието на жената". И има защо. Влюбената Лабискуи помага на Белю да избяга от плен, но по време на бягството,  когато храната им свършва, се оказва, че тя е гладувала, за да му остави своя пай храна, чрез който той да се спаси и да достигне до Джой Гастел - жената, в която Кит Белю е влюбен първоначално. Лабискуи умира, за да го предаде невредим в ръцете на нейната съперница в любовта. В това е нейната изключителна и неповторима саможертва. Докато съществуват женски образи като Диди Мейсън и Лабискуи, мъжете винаги ще уважават жените и дори съм сигурен, че ще ги издигат високо над себе си - поставяйки ги на пиедестала на безсмъртната любов!



 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Природните дадености на мъжа и на жената в общоприет аспект:създадени за продължаване на рода;и едва тогава идват чувствата.В миналото са се женели и събирали по волята на господаря или водени от икономическите интереси на фамилията. Случаи като Парис и Елена, Тристан и Изолда или Ромео и Жулиета са интересни за своите епохи, защото нарушват общоприетите норми на поведение за времето в което живеят.
    Известно е, че Римският Сенат е забранил на Тит Флавий да се ожени за Береника(Берениса),защото преди това са приели закон Императорското семейство да не сключва бракове с хора от семитската раса,за да нямат лоби за влияние върху императора и неговите наследници.Колко века преди испанци, англичани, португалци и други конкистадори (завладяване чрез поробване),турци, руснаци и германци римското право създава ограниченията между господари и роби...
    Полезно четиво за развитието на човешката човешката история,преплетена
    през сложните взаимоотношения между мъжа и жената.
    Поздравления,Младен!
  • Жената като вдъхновителка-крехка, нежна, хубава, добра, даряваща живот е тази, която може да ме вдъхнови.
    Образът на жената е многолик. Тя е и студна, безкрупулна, мъжемразка, коварна.
    Важно е сърцето.Да е топло и да обича!
    Поздрав, Младене!
  • Интересен анализ! Харесва ми определението жена - любима и вдъхновителка! Нека кажем - жената, от която започва животът!
  • Хареса ми, Младен! Научих неща, които не знаех и съм ти благодарна. Радвам се, че прочетох!
Предложения
: ??:??