Часовникът отмерваше последните няколко минути до началото на партито за годишнината на шефа ми. Бях сигурен, че ще умра от скука там. Не беше по вкуса ми да гледам престорени усмивки, но бях принуден да отида... След няколко завоя вече бях пред къщата. Двуетажна прекрасна къща на фона, на която другите изглеждаха като зарчета. Идеално поддържана градина, перфектно подравнена трева и невероятно красиви цветя. До къщата имаше беседка, на която можеш да седнеш и да се порадваш на някой красив слънчев ден. Всичко изглеждаше толкова съвършено, че ми идеше да повърна. Привидно идеалната къща отвън, а най - вероятно и отвътре беше прекрасна, но фалшива. Обвивка, която вдъхваше респект и предизвикваше завист у всеки, който я погледне. За такава къща е положен доста труд. Чудех се дали моят стиснат, егоистичен и продажен шеф оценява и дали въобще се замисля затова?? 

Едва ли такъв мазен негодник, който е готов да изчука всичко живо от женски пол би оценил, каквото и да било...Чудех се защо жена му не го е напуснала вече?? Макар че знаеше за всичките му изневери, тя продължаваше да е с него вече 25 години. Или беше много глупава, или мисълта да живее без парите му я караше да изпадне в истерия.

- Ейдън, добре дошъл

- Добре заварил

- Заповядай

- Благодаря - казах аз, макар да знаех, че не й е много приятно да съм тук. 

​​​Умразата, с която тъй любезно ме канеше не успя дори 10 тоновият й грим да скрие. Беше надута и егоистична жена точно като съпруга си. Винаги беше накичена с диаманти дори и сега...

Пристъпих напред и видях множество непознати за мен хора. Всички бяха издокарани и пиеха шампанско. Стана ми ясно,че тази вечер ще е от най - изисканите, които можех да си позволя да посетя. Келнера ми предложи шампанско с учтива усмивка, която беше единствената истинска усмивка, която видях през цялата вечер. Както и предполагах след няма и час ми стана скучно. Реших да разгледам къщата и после да си тръгна не можех да издържам повече този фалш... Докато обикалях забелязах една стая...много красива стая. Реших да вляза вътре, и когато го направих първото нещо, което забелязах беше тъмнината. В нея беше толкова тъмно, не можех да видя нищо. Пресегнах се за лампата.

- Недейте - чу се женски глас от някъде, но не можех да определя от къде... Навсякъде беше много тъмно.

- Бихте ли затворили вратата? Шумът е дразнещ светлината от коридора също.- Гласът и бе толкова нежен и спокоен. Чудех се коя ли е тя и защо е тук съвсем сама , а не сред останалите гости. След като затворих вратата се опитах да я намеря, но тъмнината ми пречеше да я видя.

- Коя сте вие? 

- А вие кой сте?

- Аз попитах пръв - Чу се лек звънлив смях, който беше толкова сладък. Усещах аромата, й който ухаеше на жасмин... Исках да разбера коя е тя!

Последва мълчание и аз реших да бъда пръв.

- Казвам се Ейдън, а вие сте? 

- Очарована да се запознаем.

- Защо стоите на тъмно тук вместо с останалите гости долу??

- Фалша не е по вкуса ми, а там друго освен това няма - Виж ти явно не съм единственият, който е забелязал това.

- А вие защо не сте с другите?

- По същата причина.

- Очевидно не съм единствената, на която и се повръща от вида на жалкия спектакъл долу - Имаше нещо много магнетично у тази жена. Исках да зърна лицето й, но навсякъде беше толкова тъмно, че не можех да видя дори собствените си ръце... За миг ми се стори,че тя е близо до мен само да можех да разбера къде точно се намира. Още не бях чул името й, а вече изпитвах необяснимо привличане към нея. 

- как казахте, че се казвате?

- не съм 

- а ще ми кажете ли?

- защо? Нима толкова много ви интересува името ми?

- разбира се. Аз ви казах моето сега е ваш ред 

- хммм. Много сте любопитен. 

Чух шума от женски токчета и разбрах, че тя идва към мен. Сърцето ми започна да бие толкова силно сякаш ще изскочи. Усетих допла нежна длан на лицето си и топлия й дъх, който ме накара да настръхна...устните ни се сляха в страстна и гореща целувка, която подлуди сетивата ми. Приклещих я на стената и плъзнаха ръката си по извивките на тялото й...Беше толкова гореща...  Прегърнаха я  и леко я повдигнах, а тя обви краката си около кръста ми. Прилепих тялото си към нейното и продължих страстно да я целувам... Никога не бях изпитвал такава изпепеляваща страст. Искаше ми се тази нощ никога да не свършва искаше ми се да я целувам вечно... Момичето, чието име дори не знаех ме подлудяваше... След около час всичко приключи аз бях изтощен и тя също. 

- беше ми приятно, Ейдън - разбрах, че се кани да си тръгне, но аз не исках да я пусна.

- чакай, остани, моля те.

​​-  съжалявам, но не мога...

- кажи ми поне името си - тя се приближи към мен и нежно ме целуна. Отново вкусих сладките и устни, но този път в нежна целувка. Тя се отдели от устните ми и прошепна в ухото ми: 

- много си любопитен.

След това излезе. Бях като ударен от гръм. Никога не съм се чувствал така до сега, а момичето което ме подлудяваше изчезна като видение...много красиво видение... След като най - накрая успях да се управя с доста затруднения тъй като беше много тъмно отворих вратата, за да изляза и нещо грабна погледа ми. Нещо ярко заблестя в мрака и аз се приближих до него.

Това беше гривна, но не обикновенна гривна, а от диаманти. Цялата беше покрита с бели и розови диаманти и бе невероятно красива.

Разбрах, че беше нейна на момичето от мрачната стая. Стана ми ясно, че не беше обикновенно момиче и това още повече усили любопитството ми да разбера коя е.  

​​​​​

​​​​​​

​​​​​​

​​​​

​​​​​

​​​​​​

​​​​