Беше съвсем обикновен ден. Тя стоеше на терасата и гледаше към потока от коли надолу. Какво ли си мислеше? Да скочи? Да разпери ръце и да полети надолу, разбивайки се с трясък върху предното стъкло на някое такси?
Не, разбира се... Тя обичаше живота. Искаше да опита от всичко, да изживее всеки един момент пълноценно. Нямаше да скочи, поне не от тук. Вятърът я откъсна от мислите ù. Тя влезе обратно в стаята. Погледна картините на стената. Повечето бяха копия на Пикасо. Oбичаше картините му.
Протегна се към кутията с цигари. Отвори я. Взе цигара и я запали. Опита се да опъне, но проклетият пиърсинг много дразнеше. Изпсува нещо и я загаси. Вдигна телефона и звънна на своя позната...
- Отивам. Днес ще скоча - бяха единствените ù думи... Значи все пак го беше решила...
Облече се набързо и излезе. Поздрави съседите на входа. Те също отвърнаха на поздрава ù. Всички я поздравяваха. Но никой не съзнаваше, че може би нямаше да я види повече. Времето беше хладно. Но тя не мислеше за студа. Мислеш ...