26.11.2013 г., 21:19

Музиката — огнено, изпепеляваща страст

836 0 0
1 мин за четене

     Музиката — тя ме влудява. Усещам всяка нота по тялото си. Тя гъделичка усещанията ми. Прекрасно е — вселява се в мен. Невидима е, но мога да я усетя. Тя е като огън, който ме изгаря, изпепелява и искам още. Тя е като вода, която ме успокоява — студена, протича през мен. Побърква ме, но ми харесва тази лудост. Дори повече от това — искам я, жадувам я... Имам нужда да я чувствам. Вътре, дълбоко в мен. Представите ми... За миг ги преобразява. Виждам толкова много неща...

    Стара къща — открехната врата. Влизам в нея — пред мен стои пиaно, само то е непокътнато. Виждам рози — увехнали от коварството на времето. Една масичка, стара, но все още красива. Прозорец — счупен и завеси — бели, снежно бели, напомнящи за хубава, ароматна пролет. Стълби, скърцащи — водят ме на втория етаж. Влизам в първата стая — легло, огромно легло. На него леко поставена, сякаш още топла, роклята на жената, която е спала там. Тази жена... образът ù — не го виждам, само белите коси, спускащи се надолу по раменете ù като тихо течащи реки; роклята — дълга, закриваща тялото ù, достигаща земята — бяла. 

   Всичко е в бяло и сиво. Прашно е... Само следите от червило на една чаша, на тоалетката, добавят нюанс на избледняло червено. Имало е страст, луда страст, избледняла и тя с времето. Огледало — пукнато. Какво ли е видяло то? Красива жена, която бавно се превръща в повяхнало цвете с падащи листа? Каквото и да е видяло, ще го запази в своите пукнатини... 

  На едно столче — кукла. И детското се превръща в мъгла. Всичко бавно се губи в тази мъгла. Не виждам вече старата къща... И тя изчезна в мъглата... Остава само музиката, която се впива в мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...