Д–р Иванов изтръска чадъра си, сви го внимателно в калъфчето и се запъти към вътрешността на ресторанта.Седна на любимата си маса до прозореца и поръча както обикновено 100 г водка "Смирноф" с доматен сок. Това овехтяло питие пиеше от тридесет години и може да се каже,ч е само заради него зареждаха минимални количества от двата артикула.
Той се загледа през стъклото в дъждовния малък площад. Беше сумрачно, както и в сърцето му. Отпи с наслада първата глътка и сякаш малко му дойде кураж. Това, което се готвеше да направи, го изпълваше с детска пакостливост, с мъжка решителност, женска отмъстителност и най–вече със страх... Но – каза си той –каквото повикало, такова се обадило!
Малко предистория не е излишна. Д–р Иванов, достатъчно известен уролог, работеше в неголяма, добре развита практика и печелеше горе–долу нормално. Покриваше нуждите на домакинството, състоящо се от него, Д–рИванова и Ани Иванова – дъщеря им. А също поддържаше възрастния си баща доволно. Хората в града го познаваха ...