Пиша тези редове по повод неотдавна видялата бял свят стихосбирка на Исмаил Али - наш колега по перо и приятел. Бях много приятно изненадан, когато Исмаил ми подари надписана тази първа своя стихосбирка, озаглавена: "Орцево Глас от Родопите - ехо от Рила и Пирин". Аз не съм литературен критик и никога не бих искал да бъда, но след прочитане на книгата получих вътрешен подтик да напиша и споделя публично как съм я усетил. Особено ме зарадва фактът, че тази книга е доста по-различна от много авторски книги, които излизат напоследък. Книги с претенции и амбиции. Книги нерядко опитващи се да поучават и назидават, които правят внушения, че задават нова литературна директриса. Нямам нищо против подобен род книги, нито пък против техните автори. Просто трудно възприемам натрапени отвън истини.
Исмаил е преди всичко човек с голямо сърце и висок патриотичен дух. Той обича родината си и съм сигурен, че никога не би я напуснал просто така - например заради едните битови удобства и едното голо по- ...