На купон

Пукани ма Борко, мени и жинатъ Стойна у градо на купон. Викам му:

- Брей, Борко, какво йе туй купон? Що ша прайм там?

- Ни са бой, Ваньо, ша са иде и пие саму. Зимай жинатъ и айде на рейса.

Отидох у дома и викам на Стойна:

- Стойно, Стойно ма! Зарязвай работа и са приготвяй щот заран ша та вода у градо на купон.

- Брех, Ваньо, що ще правим там бре?

- Ша едем и пием, ма. Уф, че проста си. Се трева да ти обяснявам. Айде оди да остайш дяцата у стринка Гана. Ама и речи щото два деня нема ни има.

На другио ден със Стойна и Борко бееме у рейса на път за градо. Борко ни разесни за купона. Имал си некаква грацка женска и рекал да и покаже най-добрио си приятел. Демек язе. Та отивааме  на ресторант.

Срешна на Борковата жена и отидооме първо да пиеме кафе. Така вика било модно да се запознавали. Да ама ни знай щот язе сам бил толкоз у градо. Она си мисли дека сме прости селене. Ехеее, не сме ние. Язе коги и рекоф, че сам кмет, она се ококорчи като пуук насреще ми.

- Спокойно – викам и – гуспойце, язе тук сам нифицялно. Като приятел на Борко. Ни са кокори. Видиш ми са дека си учена жина, ама плашлива. Ни са бой и ние полетиците сме ора. Ша видиш дека сам добър.

Поръчах язе по едно пиене, щото от кафето мене ми са доспива, а и на Борковата и тряваше нящо по яко да са упрай.

Ба, она са упрай, ама пина четери пиенета. Малийй, она като мене пие. Пие и не мига. Брех, макя му, какви женски са се навъдиле.

Сега веке и Стойна са ококорчи. Она пиеше до две и после си легаше.  А таа пина четери и още седи. Пернах жината зад врата.

- Стига са кокори, ма! Она е грацка. Она не е бъхтала по нивето като теб. Яиш какви са и равни ръцете, не кат твойте грапави.

- Грапави, ама коги ма викаш да ти чешем гърба са убави. И яйш какви нокте има, че и ги поцветила.

- Шшшт, да трайш! Дръж са като културна. Това йе модно, ма. Мънекюр са вика. Некой и ноктете на нозете си праат такиве. Там му викат педекюр. Трай.  Да ни ричат после, щото на кмето жина му йе  проста.  Борко, я ни речи коги ша один на купона.

- Каде пет ша одим, тогива са ни запазиле места.

- Ма и за там трева да са пази ли? Брей, що е сложно. Ми ти да беше я довел у назе. Щееме да са приготвим и место има.

- Она вика, щото ни понася село.

- Ба, ни понася. Ако и сипем от домашната ракийка и нарежем от розовете домате... А като извадим буркането със свинското и червеното вино... Ба, ша й  понесе, та нема да може да са отмъкне каде градо.

Дорде оратувааме, Борковата лопаше фастъце и хълцаше.

- Гуспойце, по-кротко с фастъцето. Они знайш как надуват.  Айде, Борко, рипай да одиме.

Тръгнааме каде ресторанта. Борковата жина одеше малко като Пецо шемета, селскио луд. Он коги са напие така оди.

- Борко, фани я за ръките, бре! Ша са метни нейде.

- Нема страшно, она ша са упрай като я подуа ветъра.

В ресторанта ни взема един човяк на вратата и ни заведе до масата. Стойна сидеше и цъкаше.

- Ваньо, виж бе! Колко йе убаво! Ни йе като у нашта кръчма.

- Знам ма, нали сам живел у градо. Глей и са радвай. Яйш, сега ша пее музиката.

Почнааме си ние купона. То не беше нящо особено. Само едене и пиене. И дека ни свиреа живи ора. А не радиото в кръчмата.

- Ееех, сега да ми исвиреа едно оро. Па да рипнем да са разиграйм. Да им покажем на грацките как са веселим.

- Не свират тука ора. Само модерните песни. Това рокове, това валсове, това блусове.

- Какви рокови, какви блузи, бре! Това блузата ли трева да носа та да го играа?

- Не бе. Така са вика, коги фащаш жината през кръста и са въртиш, а она та държи през врата.

- Малии! Айде, Стойно, да одим да та повърта на блузата.

Излезнааме и язе награбиф Стойна и като са развъртееме, един ни остана около назе. Сичките избегаа. Щото язе коги почнем, карам яко. На Стойна ногите са вееха отстрани и закачаше ората.

На другио блуз викам на Борковата:

- Айде, гуспойце, сега и теб да та повъртим. Борко, фащай ти Стойна!

Излезнааме, ам она Борковица не била като Стойна. Таа е мънечка. Коги я стиснах през кръста, она рече „ хлъц”.

- Не бой са, ма. Язе сам як. Нема да та изпущим.

И са почнаа едни блузове, едни валсове. На другите ора им са сбраа зъркелите каде носа. Коги са виделе они таков играч.Останааме без ноги от скачане.

Убаво било това купона. И на Стойна и ареса.

- Ваньо – вика – кат си идем у село и ние ша си напрайм купон у кръчмата. Ша им сберем зъркелите на селените с тиа грацки танци. Ама утре ша ма водиш да ми напраат и на мен ноктето. И язе да съм като грацка жина.

- Ноктето мое, ама неща да си като грацките. Они са рехави. Тизе си ми сгодна. Държелива. Айде сега весели се, па утре здраве!!!