diesto (Данаил Антонов)
1039 617
27.09.2017 г., 19:27 ч.

На среща с комшийката 

  Проза » Разкази, Хумористична
1767 1 14
4 мин за четене

На среща с комшийката

 

Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък дето пази младостта и хубавото в живота. И да има сълзи в тях, все блестят. Та хубаво момиче е тя, Сийка. 
Гледам се в огледалото. А бе.. Ми не съм толкоз зле. Имам си всичко, даже от някои неща по две. Идва да рече, че имам някой и друг шанс. Оф, тоя без кос по темето.. Малко ме притеснява. Цялата ми глава е като чело. Инак под него ореха добре се развива. Дали щото ям кекс със орехи, не знам. Изобщо орехът е полезен. Черупката му е твърда като моята чутура. Аз от толкоз пребиване забелязах, че се е пявила пукнатина. И ме чеше здраво. Нещо избуява май.. Единственият ми шанс да имам нещо над главата си, ако ще и шума да е. Олеле.. Ами да. От дърво - дърво никне. Не стига, че си имам достатъчно комплекси, ами сега ще заприличам на Дървобрад от Властелина на пръстените. Боже, какви неща ми минават през главата... Това огледало или ще го сменям или да сменям хапчетата... Замислих се за Сийка. Не мога да спра процеса на шизофрениране. Представям си как покаралият вече орех над главата ми се разлиства и прави една хубава хомогенна сянка. Под сянката какво да има? Ами пейка бе, Данаиле. Дърво такова! Хм, добре ама сам не ми се седи. Аз където и да седна, никой не идва при мен. Дали в очите на хората изглеждам като приказен герой от някой роман на Толкин?.. Съмнявам се. Хората четат Коелю и Буковски.. а и Даниел Стийл. Такива неща. Бе хубаво е да се чете. Аз напоследък чета само себе си. - Егоист си ти Данаиле. Стихопат такъв. Това беше Сийка. Кога е седнала до мен, не разбрах. Стъпва като Мая Плисецкая... Пролетна и е походката, нищо че е водолейка от снежните.. Така де, по-добре водолейка отколкото куха лейка... - Ех, Сийке! Що така мислиш за мен бе комшийке? - Ами аз не мислех ама те чух как ти го правиш на глас.. кво като чета любовни романи? Харесват ми. Твоите драсканици само втъжняват хората!.. За пореден път си казах, че е голяма грешка дето не отивам на психолог. Сам си говоря, сам си плача, сам се смея, даже и сам правя любов. Уж харесвам Сийка а съм с "Десислава". Ми то явно ми личи. Ех, какво ли мисли за мен това момиче?.. - Да бе, мила. Права си. Уж богатият ми речник се сви като стафида и успях да продължа отговора си само на ум... Погледнах я малко партизански и долових свенливият и поглед. Направо ме стрелна като жеският Зевс (предполагам, че би и подхождало да се казва Гръмотрънка, като оная билка).. Ето, седи момичето до мен, а аз мисля за митология. Ми как да станат нещата. Говори и някакви забавни неща бе, глупчо! Жените обичат с ушите си. Усмихнеш ли ги, после е лесно!... - Сийке искаш ли да излезем малко на слънце и да изпием по едно кафе нейде, че ще застинеш под моята сянка? Тя ме застреля с една гръмотевична усмивка и рече: - Ми хайде.. Стигнахме до близкото кафе. Дръпнах и стола нали уж кавалерски ама тя само подхвърли: - Да бе да, не е нужно и ти си като другите.. Поет си ама почваш отдалече.. Аз да не съм вчерашна?.. В един друг момент от живота си, бих се подсмихнал ехидно и с досада щях да изпия кафето си, но сега някак си се умилих... Незнайно защо припознах искрата помежду ни... Поговорихме си. Аз предимно за писането си, като забелязах, че ме слуша с интерес. Малко за живота си и с какво съм се занимавал. Все такива обичайни неща. - Хубаво говориш ти, омайнико! Сигурно не се оплакваш от липса на женско внимание?.. Как да и обясня, че от всяко дърво свирка не става ако ще и само един клон в ерекция да има... Кимнах многозначително. - Аз пък съм лаборантка. Работя към "Сортови семена" Интересна работа, ама ми доскучава понякога.. Иначе мечтата ми беше да стана актриса.. Замислих се. Би била добра в това. Има изразително лице и много живи очи. Даже няма нужда и да говори много. Стига да има взираща се и разбираща публика... - Ами да.. Ето на, вдругиден гостува Асеновградският театър, искаш ли да отидем? Постановката се казва "Плевел под орехова сянка"... - Мхм, искам благодаря за мен ще е удоволствие. Обичам театърът... Чудничко! Казах си. Ето, че май ще се потръгнат нещата..  
Навън така изтрещя, че огледалото извибрира и образът ми затрептя като утихваща капка в леген... Колко съм се гледал не знам, но вече закъснявах за срещата си със Сийка. Погледнах през прозореца и дъжда вече беше проливен. Видях я. Беше с лилав чадър, украсен с пухкави облачета. Погледна нагоре и ми помаха с усмивка. Жена не ме беше чакала за среща. Голямо съм дърво...

 

Danny Diester
из "Шизолози"
26.09.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

С огромна благодарност към Plevel, която ме нави да напиша нещо малко по-ведро, както и с извинение, че я накарах да чака в дъжда :)))

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха-ха-ха! Хубава идея ти е дала, Plevel!
  • Мхм, Сийка - помпата! Опасна е! Стихия е тя, и мнооооого талантлива!
  • Много ме кефите със Сийка, Дани! Голям тандем сте... и се помпите един друг... хахааа, голям майтап с вас, забавлявах се!
  • Аа няма интриги... Просто разказче! Без тия, няма да играя с вас, иначе!
  • Тя..., Сийка и кат' кумшийка, следи и контролира, да не изпуснеш някоя художествена измислица! Познава стила ти! Ама си те бива! Трябва да го признае!
  • А бе майстор! Ми тя Сийка ме надъхва... Нещо весело вика напиши.. Ми на и сега... Той поета е птица упорита, не го литнеш - не отлита
  • "Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси,..."
    Чета, чета... Абе познато ми е това лице... И изведнъж ми светна- Силвия!
    Майстор си, Данаиле!" Стихопат" такъв!
  • Въъйй!!! Тук са завърта голяма либоф! Ши слидя с интирес!
    Поклон, Дани! С такава муза, няма как да не излезе нещо впечатляващо! Може ли да го споделя във Фейсбук?
  • Хареса ми самоиронията и това леекичко подхлъзване на читателя. Излизай по-често от образа на тъжен лирик, наистина предизвикваш усмивки.
  • Ох, бях се отЧАЯл...чак се стреснах... Недей, че чичо ти е в деликатна възраст
  • В името на изкуството е, да се знае! 😂🤓
    Отивам да си взема носна кърпичка и пак ще го прочета, благодаря за усмивките!
    Добре, казано и убедително е, да. А иначе кафе не пия, само чай .
  • Ех, как се върти любов тъй бе Сийке ? Толкоз ли убедително да съм прозвучал) Мани, дано не е късно ама: Всяка прилика с действителни лица е нарочна, а събитията невъзможни и случайни! Казах!
  • Дани, човече такова, хората ще си помислят, че въртим любов. Защо лъжеш, че съм те чакала под дъжда, аз не те познавам лелееее убивам те, корема ме заболя!
    За актрисата и работното място, не позна, а другото, хм 😂 , голяма си скица! Другото дърво-големият дъб, ако прочете, ще видиш тогава Гръмотрънка и Мая Плисецкая...
    Айде със здраве и благодаря!
Предложения
: ??:??