Винаги съм твърдяла, че шофирането не ме привлича. То отнема част от
вниманието ми, което иначе насочвам към красотите край пътя. А те винаги са ме интересували и привличали. Обичам да гледам пейзажа и да си измислям истории…Но ето че една награда, спечелена от мен бог знае как (по принцип никога нищо не съм печелила), постави началото на моята
собствена нова история.
Аз съм писател. Изхранвам се като пиша пътеписи или кратки разкази за
различни списания. Не съм омъжена – така и не ми остана време да спра
погледа си на един-единствен мъж и да му отдам сърцето и душата си. Може би защото те отдавна бяха отдадени – на кътчета от Рила, Родопите,
Черноморието, британската шир, италианската приказливост… Не се
чувствах зле от факта, че съм сама. Имах много приятели. И децата не ми
липсваха – имах си любимци от т.нар. социални институции – дом за деца без родители, намиращ се близо до нас. Посещавах ги при всеки възможен
случай, носех им подаръци от пътуванията си, поемах част от страничните ...