Гледачката надникна през прозореца. Опашката беше огромна. Въздъхна и отпи глътка ароматно кафе. Денят се очертаваше тежък. Дано нямаше хора за някаква магия днес. Не я практикуваше, обикновено прехвърляше случаите към ходжата в съседното село. Мъжете пó са на “ти” с тъмните сили.
Застана зад пердето и се загледа в лицата отсреща. Всеки понесъл болка, скрито желание и надежда. Една жена се открояваше сред всички. С избеляла рокля на цветчета, къса коса, без грим и без чанта. Опита се да проникне в мислите ú, не се получи. Опита втори път - нищо. Жената не беше тук, а някъде много далеч, отцепила от света и хората.
Остави чашата с кафе. Знаеше какво е забранено. Още когато получи своята дарба, трябваше да избере. Сега нямаше право да променя съдби. Имаше опасност да загуби сила и да не може да гледа в бъдното. И тогава край с цялото ú семейство. Истина или не – чуждата болка ги хранеше. Тайно в себе си винаги бе искала да го наруши – най-сладкото табу за всяка гледачка – да натрие носа ...