Най - тежкия кръст
И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба.
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили?
- Разбира се, бабо! - отговорих без да помисля - Гледах когато почина баба Персина, отсреща. Един чичко и носеше кръста. Две малки, заковани летви, боядисани в черно. Струва ми се, че е много лек!
Баба, докато чошкаше белоснежната тазгодишна вълна от овцете само ме погледна и каза:
- Няма леки кръстове, сине! Всички тежат много и завинаги!
Тогава не разбрах бабаините думи. Времето неуморно ме понесе през изораните си ниви. Аз се спъвах в огромните житейски буци. Падах и ставах. Ставах и падах, разбирайки неравността на това, отдалече изглеждащо прекрасно място.
И дойде деня... Баба почина... Беше 1986 година.
Лятото... Горещият август... Тогава сякаш Господ си събираше светиците от земята.
Моята сестричка дойде да ми съобщи злокобната новина. Каза ми само:
- Ти си обещал да носиш кръста!
Не отговорих, а и не можех. Една от онези сухи и грамадни буци се беше настанила в гърлото ми. Не виждах нищо! Очите ми се бяха превърнали в черни облаци, които неспирно валяха, валяха...
Застанах най - отпред на траурната процесия.
Аз носех кръста на Баба! Всички бяха зад мен! Всичко беше зад мен! И бях горд! С изправена глава! От този свят си отиваше един достоен и добър Човек. Всички хора по пътят ни ставаха и отдаваха почит.
Но този кръст така ми тежеше. Ръцете ми се потяха, черният му цвят се вгнездваше в очите ми! Влизаше в младата ми душа и се настаняваше, въпреки съпротивата на ума...
Тогава си спомних думите на баба:" Няма леки кръстове..."
И до днес той е там! Аз го нося, макар и толкоз да тежи!
Кръстът на Баба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
