Напразно стоях да те чакам.
Цял ден ми беше толкова тихо, защото много ми се искаше с някой да изляза на кафе да си поговорим, или вкъщи да ми дойде някой на гости, но уви. Много жалко, че моят малчо още не може да говори... С моето малко момченце се изпитвахме кой е по-инат!
Много се изтощих да го преследвам и пазя да не направи някоя беля, че на мъничките дечица сега това им е в стихията. Не можах да пипна нищо вкъщи, бях прекралено заета с "малкия юнак". От обяд чакам да стане 19:00 и да си дойде мъжа ми та да ме отмени малко в игрите с маилкият неуморен сладуранчо. Молех се да дойде и да ми помогне за малчо и после... за някои други работи, които са само за между нас си.
Чаках, гледах часовника, но тези стрелки явно бяха решили да си починат малко. Хубава идея, но защо точно сега, когато нямам търпение да си дойде.
И така. Както и да е! Стопи се денят, взе да се свечерява. Преваля 20:00 часа. Доста си почаках, но аз винаги съм така, все когато съм "на зор", няма те отникъде. Това малко прелестно същество ме побърка от тичане. Ако имах километраж на себе си, вероятно щях да го пръсна...
Ти ми се обаждаш едва в 21:00 часа:
- Галка, аз ще позакъснея...
- Брех, навреме се сети да се обадиш... Та аз ти се надявах за 19:00 да си дойдеш, а то вече нощта преваля, ти сега ли се сети да се обадиш.
Естествено, от другата страна ми се затвори. Нямаше "Чао", нито "Обичам те" - нищо!!!
Взех да "чупя пръсти". Стана вече 22 и 30. Сякаш беше на друга планета и поне месец му бе нужен на моя мъй да се прибере, или то ако се налагаше оттам да се прибира,от другата планета, щеше да стане много по-бързо.
Започнах аз да звъня. На моето малко съкровище явно взе да му се доспива, но не се предаваше на съня. Тичаше, риташе топката из коридора, хапваше си солетки и бонбонки и хич не му идваше на ум, че майка му вече няма сили да кихне даже.
От моите жалки опити да се свържа с него/с моето спасение от лудото преследване на малкия палавник/,разбрах, че ще се прибере дългоочакваният ми съпруг едва към 12:00 в полунощ.
Вече от безсилие ми идваше да се застрелям, така ми се ревеше, че ако бях ревнала, щях да надмина Преслав по сила на звука.
И така, стана 11:30 и моят малък "дивак" се предаде най-сетне. Легна и заспа. Докато му кажа "Лека нощ", той милият вече сънуваше.
В 12:00 часа моят мъж си дойде като по часовник.
Прегърна ме и ме целуна, ама от безсилие, какво вече можех да направя с него по нашия въпрос... Ами аз го направих - легнах до него и заспах!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мъжът ти се е прибрал нарочно в полунощ, за да ти угоди. Искал е да е като в приказките. Сигурно те е целувал Спяща красавице, ама ти си забравила, че след първата целувка трябва да се събудиш и си откарала до сутринта. Не ти е виновен никой, че не знаеш приказките наизуст. После мъжете били виновни, ама ха!
-
Добре си се справила с разказа.
И е с чувство за хумор
Поздравления, Галя. -
Определено те бива в разказите!
Браво!
Разбирам те какво ти е било, самата аз едва си държа очите отворени от умора днес. -
Благодаря ви искрено много!!!
Прекрасни сте!!! -
Определено в разказите ти е силата, тези с леката самоиронична нотка
Браво Гали, много ми допадна начина ти на разказване (не случването, защото знам какво ... му е на мъжа ми все да ме чака така
Поздрав и усмивка. -
Позната картинка.Да не ти пука.И аз в момента чакам един подобен.Ама си ги обичаме,какво да ги правим.
-
Благодаря много
Радвам се,че харесвате разказите ми!!! -
Хубав разказ се е получил,Галка!Не ми беше хич приятно да закъснявам толкова
-
Много хубав разказ,Гале!
Опитала си се да го напишеш хумористично...
Поздрави! -
Много ви Благодаря,на всички!!!Това е по действителен случай,който често се повтаря,макар и само веднъж досега да се е случвало Момчо да си дойде чак в полунощ!!!
-
Втори разказ чета от теб и съм очарован!!!
Тъжна история. Поздрави, Галя!!! -
Познато ми е ...
Този период бързо
отминава и след време си
спомняме с умиление ...
Хареса ми този разказ ...
Върна ме назад ... -
Браво , Галка! И аз така подреждам дните - по часове!Приятно е да те чете човек!Бъди щастлива!
-
Хубав разказ,Галка.
Поща! -
Благодаря ти мила,сладуранке!
Да ти се връщат и на теб,мила! -
Много искрени Благодарности,Веси
-
Страхотно е!Разтовари ме за миг!Много харесвам произведенията ти!Успехи за напред и прегръдки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много сте мили!
Прегръдки