Наръчник за леки полови игри
Леките флиртове,остроумието през очите на един мачо,в стил а ла Джакомо Казанова, Дон Жуан или ако щете Ален Делон:започва с наблюдение,оценяване, както и съчетание от физически данни,сексапил;и не на последно място интелект в една ухажвана жена!
Никодим Мераклийски беше вече прехвърлил 40-те,но все още не беше решил,като древните аргонавти да пристане с кораба на любовта към някоя екзотична дестинация...
Беше от един средноголям град в Югоизточната част на страната, на няма и час път от Южното Черноморие,което не беше затруднение да прескача при брат си Николай на Слънчев бряг,който беше преводач с немски и полски езиков ресурс.
Никодим завърши гимназия,изслужи двете задължителни години в казармата и понеже гимназиите по него време не даваха професия,реши да изкара един курс в ТЕЦ-Гълъбово за електротехник на високоволтови мрежи,които веднага му осигуряваха работа с договор към ДСО "Монтажи"--"Трафостанции и далекопроводи".След курсовата подготовка и практика от няколко месеца бригадата на бай Мико, която се състоеше от няколко по-стари и опитни работници и младите курсисти беше дислоцирана в град Нови Искър, квартал "Корея".Новите работници положиха изпит, където Никодим успя да вземе трети разряд,който беше максимума за млад електротехник.Парите бяха достатъчно, за да прескочиш до София(имаше автобуси на всеки час!) Да потърсиш приятели от гимназиалните години и да свалиш някоя първокурсничка--студентка или вече някоя узряла на хубост абитуриентка.Пък и Никодим имаше братовчедка, вече студентка в трети курс във "ВИАС".Момичето тъкмо се беше омъжило за свой колега от Ловеч и гласяха сватба през август същата година.Никодим реши да ги посети в студентските общежития в "Дианабад",тъй като вече един път през войниклъка имаше командировка до София.Тъкмо беше получил заплата и за отсрами закупи шоколадови бонбони,бутилка "Кока кола" и успя да намери на първия етаж в ЦУМ бутилка "Метакса"!После хвана трамвая от площад "Славейков" и към десет помоли портиерката да се обади на Елена, братовчедката...
Само след няколко минути слезе една хубавица и попита:"Вие сте Никодим,нали? Аз съм Елена от Петрич! "И крепко ръкостискане с бурна радостна прегръдка огласи фоайето на общежитието.
Беше с тъмносини очи и буйни кестеняви коси,които падаха каскадно по раменете й.С матова кожа,трапчинка на лицето и брадичката,тяло на спортистка и стройни крака на състезателка на висок скок!
Първото нещо което Никодим изрече мълчешком беше:"Боже, мой!Тази Елена е копие на Стефания Сандрели!"Никодим вече беше гледал филма "Чочарка" със София Лорен и младата Стефания Сандрели!
Той тръгна заедно с Елена към тяхната буксониера на 4-тия етаж, която му обясни,че замества братовчедка му,тъй като тя вече живее с Веселин, но другото си е точно така:тя също е Елена но от Петрич, а не от Ямбол!
Младият мъж,който беше играл футбол от десет годишен, успя да се събере емоционално,но успя да добави,че братовчедка му да си се люби с Веско, щом и е хубаво!И елегантно постави бонбоните,колата и коняка с трите лимона, барабар с найлоновия плик в ръцете на Елена Петричка!
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Но наистина беше на мода Метакса от хладилника, и как се точеше като олио! За това обичам мъжете прозаици: царе сте на хронологията и детайлите!
