Всичко това беше толкова повече хубаво,колкото по--кратко и неочаквано завърши.Докато блаженството им ги унасяше в полусънно състояние, което те искаха да продължава все по--дълго и дълго... Някой превъртя ключ отвън и се опита да влезе в буксониерата,но резето беше последния техен интервал,за да се усетят като пружини навити до отказ!
Някаква женска интуиция беше причина Елена Петричка да скочи и облече нещо върху себе си от купчината дрехи разхвърляни преди от нея и от Никодим!Той тръгна да облече оостаналото за него,и нахлузи нещо не много широко,но все пак можеше да диша в него...Огледа се за долните си гащета и в почти паническо състояние взе хавлията на червени цветя от простора на близката тераса.Долното му бельо сякаш се беше скрило вдън дебрите на гори тилилейски!
И тогава в миг на облекчение,дочу гласа на братовчедката си Елена и непознат глас на мъжа до нея,които успокояваха почти съучастнически смутената му нова любов!
--Няма страшно,все някога трябва да има първи път!--каза ласкаво и почти примирено гласът на мъжа.
Явно,това беляза този момент в запознанството на Никодим и приятеля на братовчедката Елена.
Един среден на ръст,матов и черноок млад мъж влезе в спалнята и подаде дружелюбно ръка на Никодим,който се чудеше къде да се дене,но това му подейства някак общо взето,като:"абе,какво чак пък толкова!"
И подаде ръка на усмихнатия мъж и каза името си.И тогава Веселин извика:"Елена, ела да видиш братовчед си Никодим!Дошъл ни е на гости!"
Когато Никодим излезе в коридора, видя на канапето в кухнята братовчедка му да гали неговата изгора по главата, която беше взела в скута си,защото момичето беше се свило на остатъка на малкия диван и тялото му леко потръпваше,разтърсвано от едва доловими ридания...
Учебната година година мина и отмина в срещи и жадувани нови такива между есенна и следновогодишна сесии и изпитите след тях.
Братовчедката Елена и Веселин направиха следващото лято сватба на която Никодим не можеше да отиде,защото се указа,че бригадата му заминава за Алжир!Една дестинация за която Никодим дори не очакваше да му се отдаде толкова бързо,защото му оставаха няколко години да получи правото да излиза в чужбина,тъй като беше служил седемнадесет месеца като граничар,след Школата за санитарни инструктори в Русе...
Тъкмо научи от бригадира бай Мико,че има начин от Министерството на външните работи "да си затворят очите";когато Елена Петричка на която предстояха държавните изпити и дипломната работа му каза,че е..май бременна!
Никодим прие тази вест,като ненавременна,но понеже държеше да не бърза и реагира неадекватно и панически да отрича,като нелепо обвинява момичето,се съгласи Елена да посети акушер-гинеколог.
Същевременно бригадира на бригадата,който държеше на Никодим и искаше бригадата да бъде в пълен състав,за да не му натрапят някой "валутен хайлазин":извади няколко хиляди долара от спестяванията си и ги даде на един Иван Петров!Никой не се интересуваше как този "честен социалистически труженик" ще нареди нещата за визите,важното беше да ги получат и заминат в задгранична командировка за две години плюс възможност за още една!
И работата взе,че стана!Бай Мико им обясни,че в края на септември същата година международните паспорти с подпечатани визи ще бъдат готови и всеки от работниците му дължи по почти деветстотин и петдесет долара, които ще им удържа всеки месец на равни дялове.С редовен полет от София до Алжир бригадата пристигна на обекта в пустинята.След два дни пътуване с един комфортен автобус с климатик,някаква японска марка "Исузу",която повечето от работниците,които излизаха за пръв път в чужбина видяха и зацъкаха от безсловесна възхита.Трябваха да внимават,че партийният секретар съвместяваше идеологическата и оперативната работа на офицер от ДС!
© Стойчо Станев Всички права запазени