Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…

Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги познавам – макар да имам определено мнение, изковано на база литературата и историята им. Мнение, което мога успешно да аргументирам… И, все пак – не съм убеден, че съм прав.

Просто, защото хората не са маса. А са различни – субекти. Обекти са за политиците, за враговете, за пишман учените, смятащи, че могат да изучат и вкарат в графа необятното – човешките личности.

Видях всякакви поляци. Кого за секунди, някои за часове, малцина за повече време. И ги характеризирах, вкарвах в някакви определения, набързо лепях етикети. Накрая стигнах до извода – непознаваеми са…

Не само поляците, но и всички хора. Таман си разбрал, че немците са педантични, стриктни, законопослушни – и виждаш как немец зарязва сериозна работа, за да зяпа в небесата. Или набързо прехвърля нужните документи и отбива номера. Или хвърля бутилка в контейнер за хартия…

Така е с поляците. Различни са. И затова са интересни. Не вярвайте на пътеписи и психологии – винаги ще попаднете на човек, различен, а често и противоположен на стереотипа…

Така че – поляците са поляци. И всеки е себе си. Хубави, грозни, слаби, дебели, умни, глупави, хуманисти, шовинисти, честни, лъжци…

Всякакви ХОРА…

Виж, за други детайли мога да кажа повече, но и вие ги знаете. Храната. Много вкусни улични гевреци. Струващи 2 злоти сутрин и злота и 50 гроша вечер. Хлябът също е хубав. Но той навред е такъв.

Синът ми остана очарован от майонезата. И на мен ми допадна. Не е по-вкусна, просто е по-различна. Споменах как попаднахме на кренвирши и таман ги подминахме – кой нормален човек се осмелява да хапне тая субстанция, зърнах надпис „90% месо“. Колко??? Взехме за проба. Хубави, с месо. Странно… И за гулията споменах. Имаше пица за вегетарианци – по 7,6 евро… Да, бе – ще давам 15 лева за глезотии и спанак…

Книжарници не видях много. Но и у нас е така.

Паметникът на Грюнвалдската битка е интересен. А на мен – като на стар скептик – ми беше интересно всичко, свързано с нея битка. Особено желанието на поляците да не се разбере срещу кого са се сражавали и кого са победили. Разбирате ли – врагът е бил католически рицарски орден. Дет се вика – „наши“… И се трепали наши срещу наши. Защото едните наши си помислили, че всичко вече е тяхно, та решили и официално да погълнат другите. Ама насреща им излезли литовци /Ягело е литовски княз!/, смоленци /три полка/, чехи и, разбира се, поляци. Защото Реч Посполита не е Полша, а обединение. Ако се вгледаме в историята, в романите на Сенкевич ще открием един чист поляк /пан Заглоба/. Останалите – литовци, руснаци, чехи, естонци дори… Пък за етническия произход на самия писател, на Мицкевич, на Косцюшко, на Шопен… Да не ровим…

Сутрин излизахме към 7,30. Градът почти пуст. Към 9 и нещо започват задръствания. Дечурлига рано на училище не видях. Явно ги оставят да поспят.

Виж, вечер улиците са пълни с млади хора. Тук хапват, там пийват, разговарят – спокойно, без бързане.

Е, и пияни не видях. То и у нас намаляха с повишаване цената на алкохола…

Изобщо – ако се абстрахираме от конкретни черти на културата и мястото, нищо поразяващо и невероятно. Нормални хора, със свой бит.

Но историята все пак се отразява – леко, почти незабележимо, докато в един момент схващаш, че са различни хора, все пак…

Диалектика в бита и психологията…