Навсякъде със себе си
На края на града, където последните къщи се срещаха с гората се издигаше голяма сграда. Това бе диспансерът за психични заболявания. Триетажната сграда даваше подслон и лечение на много хора, които бяха изпаднали в състояние да не могат да се справят сами. На първият етаж беше изолатор, в който при строг режим се лекуваха буйстващи и неконтролируеми хора. Там много трудно би могъл да влезе външен човек. Често се чуваха викове и крясъци, които скоро след това спираха под въздействието на силни лекарства. На вторият етаж се лекуваха пациенти с нервно напрежение, тревожност и паника. Режимът бе по-лек. Можеха да им идват на свиждане, а и имаха право на разходки. А на последният етаж, за лечение се настаняваха хора, които страдаха от зависимости. Когато тридесетгодишният Любомир потърси психиатрична помощ в диспансера, го настаниха в една стая със зависими от алкохола мъже. Младият мъж бе послушал съветите на своите родители, които с всякакви други методи се бяха опит ...