10.01.2013 г., 12:34

Не ми харесва

675 0 0
1 мин за четене

Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, без да се притеснявам, би ми харесало повече... Уста... и за какво?... Мълча даже и когато много ми се говори... Или  срам, или страх, или притеснения, или просто няма хора... Какво да кажеш... на кого да го кажеш... как да го кажеш... И накрая човекът отсреща - нищо не разбрал, ама кима утвърдително с глава... После следващ човек... той пък кима още преди да си казал нещо... Смисъл - никакъв... Много мога да си говоря с животните... Котките ме гледат с най-голям интерес... Питам ги: "Как върви животът на котка?", а те продължават да ме гледат... Нищо не казват... Сякаш дълбока тайна крият за съществуването си... И аз продължавам... "Добре ви е на вас... Котка да си в този живот."... И те продължават да гледат... Пък най-весело става, ако измяука... такава радост напира в мен... сякаш казва... "Абе ти нас ни остави... Добре сме ние... ама ти защо с мен говориш?"... А на мен ми е приятно... Белким с едно същество съм си казала свястна приказка за деня... :) С цветята не обичам да си говоря... много са безчувствени... или поне така ми изглеждат... Никакъв израз... И книги не обичам да чета... Едностранчив е разговорът... Само взимаш, нищо не можеш да дадеш... А на мен ми се приказва... Аз искам да дам... Какво ли имам пък аз... Една глава с две мисли вътре, които си разменят думичките, за да сътворяват нов смисъл... Кому ли пък е нужен тоя смисъл... Освен на главата ми и на котката, гледаща с разбиране... И цял свят уж, а в крайна сметка - две мисли и една котка... Не ми харесва тоя живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...