Не отрекох се!
В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на кол. Неуморна лута се душата моя, и спокойна не е! Пак преминах с лодката от този бряг на непознатия, който златото си крие – ти го търсиш – той живеца твой ще пие. Сънувам…дълбоко…водата мълчи. В стаята до мен сянка шепнешком лети. Изправен и висок е черен силует със наметало и качулка - Голиат, навел се срещу ми, но скрил лице във тъмнината, плашеща всяко мъничко дете, що е родено на земята.
„О, Боже мой, какво е то?! „– просветна сънната ми мисъл. - Не казваш нищо!?Кой си ти? Защо? Мълчиш?” Но - няма смисъл от въпроси! Сърцето ми затрепка, залудя- не е орган вече, а уплашено е птиче, във мрежите оплело се горкото, крилата чупи и пера хвърчат. Душата се развихри като буря, видях я как апострофира…Порасна…После се прибра.
Разбрах! Не беше нужно да говори! Така и нищо с глас не промълви, но показа ми лицето свое, в което впивах омагьосаните си от съня очи.
„О, това си ти! Е, време ли е вече? – запитах, някак издълбоко - отдалече, а птичето замлъкна, притаи се жално, усетило навярно, че мрежата ще се затегне и невидима ръка за гушка ще го стегне. ”Така да бъде! Да вървим! - готова бях, но той мълчеше…Размърда се.И сякаш като дим обърна се безплътно към стената. ”Разбрах! Но ти май не! Аз грешница съм,вярно…А нима не съм родена от росата на греха, не съм зачената във лоно на живота, душата ми не е частица от кивота?! Но пак ти не позна: „Друг няма! Бог в сърцето ми е, драги, а моята душа обича него само…Върви! За него ли си тръгнал? Няма да те моля!Но те спирам, знам - с това прекрачваш Божията воля!...Не го буди! – Не тревожи го! Във тишината мога да си ида, но не се отричам…Не! За мене Бог е моето сърце, в душата ми са водопади от искрени води, течащи бурно на талази, но винаги през тях минават слънчевите светлини.”
Не се отрекох! Не! „Вярвам в Бог! - му казах. – „Ако дошъл си ти за мен – ела седни! Ще хапнеш и ще пийнеш без да бъдеш ощетен, а после двама с теб ще тръгнем, накъдето кажеш…Но…Внимавай! На прага на вратата от тялото ми само празната обвивка ще остане. Учудено ме гледаш, даже без очи! Защо ли? Просто е – не тръгва си душата от този дом тъй мил, спокоен и любим! Ще легне над сърцето му да слуша ритъм чист. Обичан той е мъж и е обичал.
© И.К. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Гавраил! Аз пиша и чувствам. Понякога се опитвам да намаля до минимум чувството, но при мен това е доста трудно. Трябва като в приказката за магарешката кожа, да се извадя и изляза извън обсега на героите си, а след като те живеят в мен, това означава да ги отделя от себе си. Но се опитвам!
-
Харесах начина по който изразяваш мислите си за да бъде читателят участник в съпреживяването.
-
Марго, благодаря, мила!
Марианка и на теб благодаря! Да, при теб магичното струи от редовете ти, така че е нормално да усетиш недоловимото. Хайде, момичета пращам Ви усмивки и да ви са хубави почивните дни! -
Хубаво е, Лини.
-
Благодаря, Георги!
Благодаря ти ,Силве!
Хубав ден да имате! -
Съпреживяване е творбата ти, Илиянка. Благодаря ти!
-
Проза, поезия... Хубаво е да се спори за това. Защото има неща, за които се чудиш какво може да е - освен резултат от примеси в цигарата...
Второ съновидение за една сутрин. И то също хубаво... -
Благодаря ти, Стойчо! Но според мен е проза в рими. Понякога мисълта ми върви така и така я пиша. Да бъда честна, според мен дори моите стихове не са точно чиста поезия, спрямо поети като теб, тоест нямат класическа форма на четиристишие. Макар че аз, харесвам всичко нестандартно все още съм далеч от мисълта,че мога да постигна такава образност и богатство на метафорите.
-
Да, това е поезия в проза!
Илияна, мисля че четох още нещо, което си е поезия, но след това се чудих защо не е в раздел "Поезия", но осъзнах, че така е по-добре.
Поздравления за написаното! -
Благодаря ти, Младен!
-
Неволно асоциирах с Гарвана на Едгар По и настръхнах! Красив, мистичен и поетичен текст си написала, Лиа. Сякаш съзерцаваш нещо видно само за теб и то на границата между живота и смъртта. Благодаря ти, че го споделяш с майсторско перо!
-
Благодаря ти,Петър, но нима всеки не е грешник по тази земя?! А, когато имаш среща в съня е хубаво, човек да не крие неща от Нейно Величество Смъртта. Благодаря и за любими!
-
Не, не си грешница, само понякога - уплашено си птиче...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
