- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.

- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.

- Не, разбира се. Ще му кажеш друго.

- И какво да му кажа според теб? Той вероятно дори не ме помни. И двамата бяхме пияни.

- Разбира се, че те помни. Нали ти е написал номера си. – подаде и телефона Елена. – Хайде. Импровизирай. 

- Ох, добре…Поне ще опитам.

Стела взе телефона и набра номера. Сърцето и се свиваше от страх. Ами ако се шегуваше с нея? 

- Добър ден. – вдигна той.

- Здравей… 

- Пица ли ще поръчате? 

- Всъщност аз съм Стела... 

- Тази, която вчера поръча пица ли? Хареса ли Ви? 

- Да, затова исках да поръчам от същата. – измисли на момента тя.

- Добре. До половин час е при Вас. Лек ден. 

- И на Вас.

Стела се натъжи. Той едва ли си спомняше за нея…

- Защо не му каза коя си? – попита я нейната приятелка. 

- Какво можех да кажа? Той или се прави на ударен, или е.

- Добре, както и да е. Аз ще тръгвам, че след малко съм на работа. Чао, скъпа. Обади ми се после.

- Чао, Ели. 

Стела веднага си облече най-хубавата червена рокля, сложи си малко грим и с нетърпение очакваше да дойде пицата. След малко на звънеца се позвъня. Сърцето и заби лудо докато отваряше вратата. 

- Добър ден, госпожице. Ето Ви пицата.

- Нека си говорим на Ти. И благодаря. 

- Няма защо, Стела. Само се подпиши тук. – тя се подписа и тръгна да затваря вратата. 

- Почакай. – тя остана. – Не, няма нищо.

Стела се прибра разочарована. Но след известно време реши да се поразходи, за да се разсее. Изведнъж както си вървеше го видя. 

- Здравей, Стела. – отвърна и съвсем спокойно той. 

- Здравей, Теодоре. – усмихна се учудено тя. – Какво правиш в моя квартал? 

- Обикалям насам-натам.

- Всъщност исках да те питам нещо.

- Времето е страхотно днес, нали? 

- Да, но…

- Искаш ли да се поразходим в парка? 

- Да, защо не? 

Стела не можеше да повярва. Нали преди малко той и беше доставил пицата, и се направи, че не я познава, а сега той я поздрави. Кой беше този мъж? 

Двамата се разхождаха, наслаждавайки се на приятния августовски ден. 

- Бързо ли изтрезня след партито? – засмя се той.

- Да, а ти? 

- И аз така. След него бях на работа. 

- Разбрах. – намекна му Стела.

- Между другото хубава рокля. - смени темата той.

- Благодаря. - изчерви се тя.

Изведнъж телефонът му звънна. 

- Ало. Какво? Пак ли с това, Мария? Добре, идвам веднага. – той затвори телефона и каза. – Съжалявам, но се налага да вървя. Беше ми приятно. – стисна и ръката той.

- И на мен. – усмихна се тя. 

„Разбира се, прекалено хубав е за да е сам. Ама какво си въобразявах и аз.“, мислеше си Стела докато се разхождаше из софийските улици.