Не ви ща Европата, отивам у Китай!
Не ви ща Европата, отивам у Китай!
Како, я съм у градо, у болницата. Да мъ не мислиш, ако си мъ търсила де съм от три месеца... Те, вече съм добре, мога да говора, та диктувам на една женица. То аз не помним, ама добре, че Тина, на кръчмаро жена му, ми прати абер за кво съм тука. Щот дофторите само питат: „Ква я свърши ма, булка?" Пък яз гледам като свинкя у тиква. А то кво било. Дошъл некъв у село, влезнал у кръчмата и случил баш на мъж ми на масата. Той, моят, нали се там кисне, на бърза ръка гаврътнал с оня неколко чаши и станали първи акрани. Оня заразпитвал: „Абе, познаваш ли у ваше село една Ганка, нисичка, мургавка? Тая на времето що съм я връткал, нема да ти казвам!" „А-а, рекъл мъж ми, не си я връткал повече от мен, щото от 15 години ми е жена!" Те от тогава, како, съм у болницата... То не, че ми е първица да ям лобута, ама е било по-леко, та разправях, че паднах и се ударих я у кревато, я у печката. Ама сега, како, от теб нема кво да крия, щото целио гардероб да ме е залупил, па немаше да съм целата у гипс. А дофтора рече, че в очите съм мязала на китаец - едни цепки са ми останале! Моля те, ма како, нали вече сме в Европа, разпитай тук-таме у Европата ората млатат ли си жените за едното връткане, па и вобще? Щото ако и там е същото, не отивам! Ще ида у Китай, та барем да се не отличавам от них, кога мъ налага мъжо ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
