Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щеше да бъде откопан трупът му и тайно кремиран. Важното в случая беше да се знае, че Тодака не искаше да има каквито и да било посегателства върху тялото му от страна на когото и да било. То трябваше да бъде неосквернено. Гениталиите на Яшимара щяха да бъдат съхранявани от самия Тодака, който щеше да използва семето му за разплод. Да създаде истинско потомство. Похитителят или беше забравил да вземе органа или просто нещо се беше случило и той беше пропуснал възможността. Или пък беше го направил нарочно. Беше отвратително да се помисли, че някой би желал подобно нещо. Тодака скри съкровището. Той знаеше с положителност, че потомците на Яшимара, ако такива се появяха, щяха да бъдат същите из ...