Нещата не се бяха променили твърде много. В миналото - в периода Хейян, който предхождаше периода Мейджи, наказваха с така нареченото расетсу, с което лишаваха съмнителните и провинилите се типове от тяхната мъжественост. Но в Якудза имаше три прости стъпки при налагане на реално наказание - първо режеха кутрето на лявата ръка, а после - онова на дясната, а при трето сериозно провинение - главата. Това беше породено от онези периоди, в които самураите не можеха да хващат меча си стабилно, ако им беше отрязано кутрето. Разбира се, и Якудза не беше онова, което беше. Всичко се променяше много бързо. И все пак насилието оставаше - онова първично, всепоглъщащо насилие, което беше свързано с оцеляването. Безмислен и безконечен цикъл на насилието и изкуплението, което предшестваше отново пролятата кръв и никога нямаше състояние на насищане, защото просто това беше животът!
Възникваше въпросът дали Хироюки беше роден в този свят или този свят беше роден в Хироюки. И накъде водеше цялата тази ...