Елизабет се прозя толкова широко, че едва не се катурна по стълбите.
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато затваряше малките ранички по ръцете й, които иначе нарочно поддържаше за по-бърз достъп до атмата си, се реабилитира. А щом болката изчезна, Елизабет най-накрая разбра защо всички онези героини от любовните романи прекарваха толкова много време в леглата с героите.
Не бе предполагала, че нещо такова е възможно или пък че може да се случи на нея. Цялото й същество откликваше на нуждата и желанието, които усещаше в Сам. Само една нежна целувка и Елизабет вече гореше за него. Тялото й някак се бе превърнало в музикален инструмент, чиито струни той майсторски караше да пеят. Дори не си спомняше колко пъти я беше събудил тази нощ – само, че накрая бе успяла да събере достатъчно смелост и този път ...