– Богове. – прошепна Сам.
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достигне вътрешностите й и тогава…
Добре познатият гняв се разпали, подхранван от страха и по-горещ от всякога. Нечистите да вземат проклетата вещица и проклетите й експерименти! Нечистите да вземат и него, защото той й водеше Сенките, които превръщаше в мори, чиито перли после ползваше в тези експерименти. Не се противопостави нито веднъж. И за какво? Какъв смисъл имаше от свободата, ако Елизабет…
Преглътна с мъка и пристъпи към нея, обгръщайки увисналите й рамене с ръце. Тя трепна, все още свела глава.
– Боли ли те? – ръцете му се стегнаха върху кожата й за миг, преди да си наложи да ги отпусне, за да не я нарани още. – Лизи, ранена ли си и на друго място така?
Тя поклати глава. Знаеше, че трябв ...