Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и дремеше, но щом тя се раздвижи, и той застана нащрек. Откакто го затвори в стаята онзи ден и след като нацвъка рамото й за назидание, не я изпускаше от поглед и за миг. Не че имаше нужда. Тя си стоеше в стаята, точно както й бяха заръчали. Тук й носеха храната и й бяха намерили сламеник, на който да спи и на който си легна, щом загаси фенера. Не беше много удобен, но беше много по-добре от твърдите дъски, пък и миришеше на сено и билки. Не беше предполагала, но миризмата й харесваше много и й помагаше да се отпусне по-бързо. Навън връхчетата на обсидиановите вълни бяха посребрявани от зъбатата усмивка на луната, правейки ги да изглеждат като изсечени от някакъв течен мрамор. Нежното люшкане ...