Коледата на художника
Беше в началото на декември. Навън беше паднала гъста мъгла. В камината вреше билков чай. Докато рисуваше, художникът предпочиташе да слуша радио, отколкото да пуска телевизора, за да не се разсейва. Така беше и в този снежен, зимен следобед. Изведнъж навън се чу странен шум, а кучето изскочи от колибата си и силно залая. "Уф, какво ли е пък това сега?!" - си помисли с досада старецът, както се чувстваше винаги, когато нещо го откъснеше от работата му. Излезе навън. В мъглата едва различи някакво странно превозно средство - шейна, теглена от елени!?..."Какви ли са пък сега тези циркаджии ?! Само те ми липсват!" - си помисли той, докато се приближаваше. Старец, облечен като Дядо Коледа, се суетеше около шейната. "Ей, закъсал е набора, какво ли не прави човек да си донади нещо към пенсията!..." - помисли си художникът, докато учтиво поздравяваше. Тогава видя и момичето - облечено като Снежанка. Не беше като излязла от корица на моден журнал, но творецът занемя! В не ...