Непостижимо нежен и мъжествен
НЕПОСТИЖИМО НЕЖЕН И МЪЖЕСТВЕН
(По повод 124 години от рождението на Димчо Дебелянов и като отговор на статията на Васил Лазаров “Димчо Дебелянов - на бога най-светлия син” - http://vasilstihovebg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
Християнство и поезия! И като пример за християнски поет - Димчо Дебелянов!
Във всяко стихотворение на религиозната, християнската поезия, и дори във всеки ред, има “Бога славим! Бога хвалим! Бога молим! Господи, помилуй!” Така е и в медиите преди Великден, а особено преди Коледа. Така е и във всеки сборник с поезия от преди възраждането – прочее тогава сборници с поезия не е имало, имало е само молитвеници!
Но нима Димчо Дебелянов е набожен, смирен, “християнски” поет? Кое би дало основание на някого да твърди такова нещо? Това, че в стихотворението му “Скрити вопли” (“Да се завърнеш в бащината къща ...”) има такива редове ли:
“Смирено влязал в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шепнеш плахи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона ...”
Но и в това стихотворение няма нищо религиозно! Ако имаше религиозност, по времето на социализма то би било изхвърлено от сборниците, от читанките, отвсякъде! Но обратното – то се считаше, както и сега се счита, за едно от най-хубавите, ако не и най-хубавото стихотворение в българската лирика! Знаеха го всички българи – поети и не поети, учеха го всички ученици, имаше го във всички христоматии.
Докато колкото и тъжни да са стиховете на Дебелянов, той никъде не се обръща нито с молба, нито с молитва към бога, нито пък някъде споменава с почит и признателност божието име! Димчо Дебелянов има само едно стихотворение със заглавие “Молитва”, но тази молитва не е към бога, а към любимата:
“Сложи ръка на мойте устни,
....
Да не надвие скръб безмерна
и в гняв, и в горест твойто име,
с похулни думи да зачерня!”
Ето това е молитвата на Дебелянов! В цялата си поезия Димчо Дебелянов споменава божието име само три пъти, и то ето как. Единият път е в стихотворението “Под сурдинка” :
“Като безумната закана
на бог злопаметен, злорад ...”
(И виж как прилагателните ни за бога, написани в различно време и независимо един от друг, почти съвпадат: “Самият бог, несправедлив, злосторен,/ изискваше от мен да съм покорен!” ).
Второто място, където Дебелянов споменава бога, е в стихотворението “През векове”:
“От вас навеки взор извръща бог,
...
узнайте неговия гняв жесток.”
Аз не съм вещ в библията и не разбрах за кого говори Дебелянов - кои са тези, от които бог е извърнал очи и върху които е стоварил жестокия си гняв; но по същия начин бог се отнася и към поета: “и като факел полунощен свети/ проклятието тяхно и над мен” – така завършва стихотворението.
И как след тези стихове на Дебелянов може да се твърди, че той е “на Бога най-светлия син”?
“На бога най-светлия син" е ред от стихотворението му “На злото ....”. Самото заглавие показва: поетът живее “на злото в безумния бързей,/ пронизван от ледна мъгла...” И в този отчайващо, безнадеждно студен свят, само за миг, и само докато се е унесъл в сън, противно на ужасната реалност, само му се присънва, че е “на бога най-светлия син”! Докато истината – така трябва да се разбира - е точно обратната!
И това е всичкото вземане-даване на Димчо Дебелянов с бога. След това започват стиховете му “Кръстопът на бъдещето”, “Светла вяра” (“За старий свят настъпват сетни дни,/ разкъсват се верига след верига …”), “Прииждат, връщат се”, ..., “Един убит”, “Сиротна песен”.
Следват “Бохемски-те нощи”, хуморът и сатирата му!
Защото Димчо Дебелянов е не само непостижимо нежен, но и непостижимо горд, непостижимо мъжествен поет! Каква гордост и какво презрение към отличията и към блюдолизците-царедворци струи от стихотворението му “Орден” например:
“И всички храчката следят –
те виждали са не веднъж
историята вечно съща:
че щом се лепне връз ликът
на някой тлъст държавен мъж,
тя в златен орден се превръща!”
Димчо Дебелянов не е религиозен поет. Поет, който пише и хумор и сатира, не може да бъде "християнски" поет – защото Господ никога не се е смял, не се е и усмихвал даже! Не са се усмихвали и светиите му! Единствено Архангел Михаил, като обикалял земята и видял “пръст пръст да краде” – как една жена откраднала една стомна, - станало му смешно и лекичко се позасмял.
Набожният човек не би могъл да бъде велик поет! Защото талантът предполага смелост! А да бъдеш смел означава да нямаш страх и от бога! Никакъв респект от бога! Защото бог иска от нас да сме страхливи и покорни, да не отвръщаме на злото със зло, да не се борим със злото.
За своята “Гаврилиада” Пушкин е бил отлъчен от църквата. Шандор Петьофи изказва неуважението си към църквата чрез неуважението си към поповете:
“Предателство, лукавство и попове –
едно ги смятай ти!
Навсякъде е пакост и неволя,
де тая мъжка рокля се яви!”
Гео Милев е велик със стиха си “Без Бог, без господар!” Най-величавият образ в поемата му “Септември” – поп Андрей – е величав и с това, че
“последния снаряд изпрати там,
в божия храм,
дето бе пял литургии, ектении...!”
И другите ни велики поети – Смирненски и Вапцаров, също не са били набожни. Да не говорим пък за Ботев!
Пропагандаторите на религията твърдят, че християнският морал бил най-хуманният, най-човеколюбивият морал. Басня е това, както би казал Добри Ганчев. Християнският морал е псевдохуманен, антихуманен, античовечен!
“Мълчи, моли се, кога те бият!
Кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият -
на бога само ти се надявай!”
Който е написал горния куплет, не го е написал, защото е бил невеж. Написал го е син на учител, и самият той учител. Написал го е най-великият ни поет и революционер, гениалният Христо Ботев!
Защото християнският хуманизъм е лъжехуманизъм, псевдохуманизъм! Той ни обещава справедливост едва на оня свят, и то някога, след Страшния съд. Чак тогава и чак там Господ ще въздава според делата; а тук, на земята, Бог най-често и категорично е на страната на богатите и на злото! “Боже, ти си винаги на страната на богатите, защото те ти палят по-големите свещи!” – написал е Любен Каравелов.
“Стига сме разчитали на Бога!
Господ може да е много мил,
но до днес народа ни от робство,
от тегло и зло не е спасил!” –
написал съм и аз, барабар и Ангар с поетите. Защото с кръв сърцето ми плаче и гняв ме залива като си помисля за онези глупци, които са излъгали батачани и сопотци, а и други като тях, вместо да се спасяват в балкана, да се наблъскат като сардели в църквите, уж че там Господ ще ги спаси – и където турците така зверски са ги стреляли, горили и клали!
Тези, които вярват, че дължат съществуването си на бога, бих оприличил на овцете от баснята на Стоян Михайловски, а Господа - на овчаря. В баснята овцете се жалват на овчаря: защо колиш децата ни - агънцата ни; защо така безжалостно ни доиш, стрижеш, че и ни биеш! А овчарят им отговаря: “Вместо да се оплаквате, трябва ръцете ми да целувате затова, че още не съм ви и изколил!”
А може ли да има за Човека поведение по-срамно и по-унизително!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не.
-
Ех, трябваше да проверя датите, ама верно Бодлер е умрял когато Ботев е бил на 19
Но ти сам го каза -- и да търся, няма да намеря такъв френски поет.
Главният въпрос беше "може ли човек да вярва в Бог и да е велик поет". Е това е то.
П.П. Посмали малко с вулгарния елемент в изказванията си. Признак на ниска култура е. -
Бодлер да се прехласва по Ботев и Вазов е като онова у Едуард Лимонов в Ню Йорк. Събрали се интелектуалци и един изпъшкал: "Децата ни не четат Достоевски!". Домакинът се обадил: " И Пушкин не го е чел.".
Айде помисли пак и намери друг френски поет, който може да целуне ботушите на Ботьов? -
Когато казах, че българската поезия няма почти никакво значение за световната поезия знаех, че все някой няма да е съгласен. Но, уви, нито тоя Кавафис е велик, нито Габриеле д'Анунцио (един фашист) е цвете за мирисане. И как е взаимствал от Дебелянов? Ако може, дай малко по-конкретно.
От друга страна, целият наш символизъм е просто едно закъсняло хронологично ехо на френския символизъм. Всички български поети знаят кой е Бодлер, ама самият Бодлер едва ли често се е прехласвал по Вазов и Ботев.
Разбира се, аз обичам българската поезия. Но не смятам, че трябва да се правят обобщения за поетите като цяло само на нейна база. -
Поантата на този текст е Дебелянов. От когото Габриеле Д'Анунцио е взаимствал. Последният е живял на Канале Гранде във Венеция.
Тошко се изхвърли по французки, че българската поезия не била оказала влияние на никого. Не знам как е минет на френски, че да споделя как Тошко е влиял на творчеството ми, но Кавафис признава Лилиев. Великият Кавафис.
Вапцаров е преведен на 45 езика и другарува по това с Лорка. И двамата не са партийци, а са Поети.
Белла Ахмадулина сподели, че за нея Коста Павлов е поет от световна величина.
Че Ботьов имал "абстрактно родолюбие" - льо шефалието да си застава по гол гъз пред шевала за тия думи.
Ай сиктир. -
Ена написа:"Апропо, Ангар, може ли един въпрос? Според теб какъв е смисълът на живота?"
Не знам, Ена. Не знам има ли смисъл изобщо, а ако има смисъл - какъв е.Някои казват, че няма никакъв смисъл, освен смъртта; други - че всичко е в наслаждението, а всичко останало е нищо. Но предполагам, че ти, която задаваш въпроса, сигурно имаш и някакъв отговор, и ще се радвам да го споделиш.
Мисля, че за да не се прекъсне живота, наш дълг е да отгледаме потомците си и да им предадем своя опит и знания. Това важи както за отделния човек (за семейството), така и за нацията и за цялото човечество, за вида човек. Тези, които не са го правили - изчезнали са.
До друга мъдрост не съм могъл да достигна, и с нетърпение чакам твоето откровение! -
Считам че не точно този сайт, още по-малко раздела „Поезия“ е мястото, където трябва да се дискутира тази тема. Има си други сайтове, или най-малко си създайте форум с подобна тематика, иначе ще се стигне до излишни и прибързани противоречия и обтягане на отношения, дори обиди, каквито вече са налице.
Много пъти съм казвал, че аз самият не съм вярващ, няма и да стана, а и не виждам защо. Но това си е мое убеждение, а и право. Това обаче в никакъв случай не значи, че тези които вярват в една или друга религия ме притесняват с нещо, стига това да не се свързва с насилие или някаква принуда от тяхна страна да се приемат собствените им убеждения. Това пък си е тяхно право и защо аз трябва да ги обиждам или насилвам да приемат това, което аз съм приел за правилно. В крайна сметка вярата е едно, религиите друго и не може да се твърди, че те напълно се покриват. Да не би аз да не вярвам в нищо, но защо това непременно трябва да бъде религия. А може и да съм доста по-подготвен от много вярващи и то точно по въпросите проповядвани от техните религии.
Ето, моят приятел Тракиеца, за мен е един отличен теолог, но това не ми пречи от една страна да го уважавам и като творец и като човек. Е, не мога да приема неговото твърдение, че отричането на нещо, потвърждава съществуването му. Знам кога, как и на каква база се е появил този философски извод, но той не важи за чисто реални и материални неща, защото например, колкото и да отричам, че няма летящ слон, такъв, поне докато съм жив, няма да се появи. И какво от това. Илко за мен си е един човек с нежна и съпричастна душа, чудесен поет и винаги готов да помогне по човешки, разбира се, безвъзмездно. На мен това ми стига да го уважавам искрено.
Светът е претъпкан с най-жестоки преследвания и убийства на невярващи и друговерци, както и обратното. Факт ли е? Факт е и то безспорен. И коя от двете страни е била права? Никоя. Това просто си е жестоко насилие над човешката личност и нейната идентичност, нещо, което аз никога не съм приемал, няма и да приема, та ако ще земята да се разцепи.
И последно. Мисля, че когато става въпрос за качества на даден човек, никога не бива да се употребява суперлатива НАЙ, освен ако не е допълнен с ЕДИН ОТ, защото ако остане само НАЙ, това вече може да се отнася за един единствен човек. Откъде можем да знаем, че няма или не е имало други които са били по-добри, или пък не са притежавали способности да бъдат наистина по-добри, а защо и преценката да не е била обективна и професионална . Определението може да се употребява за хора и за други неща, които обаче се измерват с други параметри като например: Най- висок, най-тежък, най-широк, най-дълбок и т.н и то докато не се яви някой или нещо, което да ги превъзхожда. -
Изобщо не мисля, че е необходимо да споря с теб Ангар. Но бих ти препоръчала да прочетеш нещо "Физика на вярата" от Тихоплав.
Както каза Росица, има разлика между религия и вяра, но ти си прекалено предубеден... -
С Eia (Росица Танчева) и poeta (Илко Илиев)!
Няма да съм първият човек, стигнал до извода, че вяра и религия са различни неща...
Ангар, за първи път съм разочарована, четейки твоя творба... а и коментари...
Направо ми звучи смешно, че не е доказано, че има Бог...
Не твърдя обратното - че е доказано...
Само ми стана смешно заради факта, че всички велики открития не ги е имало и не са били доказани, докато се открият и докажат...
Твърде много сме несъвършени, за да имаме достъп до висшия пилотаж в духовното...
Апропо.. може ли един въпрос?
Според теб какъв е смисълът на живота?
За почитането на Димчо Дебелянов - АДМИРАЦИИ!!!
и... нали знаеш... в спора се ражда изтината...
-
Тошко, не си спомням да си се изказал по въпроса за цунамито, освен ако за това не се приеме изказването ти, че божите дела са неведоми. Изглежда не всички хора са създадени по Божие подобие - на някои не е дадена възможността да съдят кое е добро и кое зло. Или пък са направени толкова страхливи, че когато злото го извършва по-силният, гък не смеят да кажат,не смеят дори да го нарекат зло. Но народът ни отдавна е казал, че Господ е несправедлив. "Той Господ по хатър гледа!" - тази пословица ли е, поговорка ли е, съм я чул и запомнил още от времето преди да тръгна на училище.
По главния ти въпрос - може ли вярващ в боговете да е и добър поет, ясно е че може. Но доколко добър ще бъде зависи от това в какви богове вярва,каква е вярата му и на какви теми пише. И шумерската поезия, и древногръцката поезия, и древноиндийската, и персийската поезия без съмнение са писани от религиозни в някаква степен поети. Но във всеки случай до ренесанса аз не знам да е имало католици поети, които да са писали друго, освен молитви. Впрочем сигурно е имало, но са ги изгаряли - и тях, и произведенията им.
Много права е Денисса, че Бог обича атеистите, защото те най-малко му досаждат. Ще добавя още, че атеистите са единствените, които оправдават Бога - чрез единственото възможно му оправдание: с това, че Той не съществува! -
Лично за мене сериозният въпрос тук е дали може човек да вярва в Бог и да е добър поет. Нахалството с което ти, Ангаре, даваш отрицателен отговор на тоя въпрос намирам за срамно. Вземайки за пример единствено поети от XIX в. насам, ти си мислиш, че доказваш нещо. Може би за теб поезията започва през XIX в.? Защо не споменаваш нищо за искрено вярващи в Бог поети като Юго, д'Обинье, Джон Дън и мн. др.?
Колкото до съществуването на Бог -- Той няма нужда от твоите доказателства. Относно аргумента ти с цунамито вече се изказах, но ти се направи, че нищо не си прочел. -
Радвам се на интересната дискусия, макар и малко поизместена от поета към бога. Благодаря много на Аргоник, Дениска, Безжичен и Нели - струва ми се, че с вас възгледите ни до голяма степен съвпадат.
С Илко и Тошко, а и със Зелена, доколкото е тя е "с тях", ми се иска още малко да поспоря. Досега няма нито едно доказателство, че има Бог, докато ежедневно и ежечасно се сблъскваме с доказателства, че Бог няма. Нима, ако имаше Бог, земетресението и цунамито щяха да поразят Япония - най-трудолюбивата и най-миролюбивата след Втората световна война нация, вместо агресорите от НАТО?
Възмущавате се от мене, сякаш аз съм единственият, черната овца. Но атеистите са повече и от християни, и от мюсюлмани. И по правило това са най-просветените хора.
"В САЩ атеизмът е нещо като позорно петно. В САЩ 90 процента от гражданите смятат, че има Бог. Едва 37 процента от американците биха избрали атеист за президент.
Но 93 процента от членовете на Националната академия на науките не вярват в Бог."
В това, че човек е създаден от кал, ще повярва и дете от детската градина. За такава вяра и толкова ум стига. Но за възприемане на теорията за еволюцията са нужни много повече знания и широк кръгозор. Затова и човечеството, и то само с най-просветените си умове, е достигнало до нея след натрупването на много знания, чак 1850 години след Христа.
Интересна еволюция предвиждам за възгледите на божия агнец Тошко - след като вече отрече Вазов, Шекспир и Ботев - да отрече и Бога и да се постави на неговото място.
Но не мога да отмина думите му за Ботев: че в поезията на Ботев "има само една всепроникваща омраза"! Омразата на Ботев не е омраза на мизантроп. Да, той казва че ще направи ръцете си на чукове, кожата си на тъпън, а главата си на бомба, и ще се взриви сред тираните. И не само го казва, но го и направи! Но неговата омраза към тираните е родена и подклаждана от не по-малко силна любов към онеправданите, към жертвите на тираните!
"Но туй щат братя да видят,
та кога братя пораснат,
като брата си да станат -
СИЛНО ДА ЛЮБЯТ И МРАЗЯТ!"
И родолюбието на Ботев в никакъв случай не е било "абстрактно" - доказал го е и с живота си, и с поезията си, и със смъртта си! -
Нима най- светлия Син на Бог, не е страдал!? Не принизявай Бог с типично човешкото: "щом ми е син... цветя и рози". И мисля, че относно вярата, или не- вярата, опровержение може да има само в първо лице ед. ч.- другото е предположения.
С Илко, Тошко и Нели -
Да, важни са поетите! И някои от тях с особено значение - Пушкин, Петьофи, не само българските! И на мен категорично неуместен ми се струва спорът за религиозното, още повече с достатъчно псевдонаучни и схоластични "аргументи" от всички страни... А омразата към подлизурковщината, овчедушието, лицемерието, лъжата за поредното налапване, шуробаджанакизма, "политическата класа - хах!" си струва омразата, гнева и казването на истината! Стига брилянтин и гел - отдолу има кел!
-
Големият поет може да бъде всякакъв като личност - в историята има много примери!
Дебелянов е голям поет със или без Бог и религиозният спор тук ми се вижда неуместен.
-
Браво, душо бунтовна! Господ обича атеистите... Само те не го занимават с проблемите си!
-
Не съм отрекъл Ботев (в стиховедско отношение дори ми е интересен, цитирал съм го покрай последния си превод), просто констатирах, че поезията му е пълна с омраза.
Понякога имам чувството, че на някои хора именно Ботев им е Бог -- по-леко понасят богохулство, отколкото съмнение в ботевия гений. -
Ау, сега било срамно човек да вярва в Бог. Ето ти цитат от Державин:
"Не могут духи просвещенны,
От света Твоего рожденны,
Исследовать судеб Твоих"
Точно така е: колкото и да си просветен, не можеш да вникнеш в разума на Бог.
Още нещо -- Бог ни призовава към любов. А в поезията на Ботев, специално, какво има? Една всепронизваща омраза. Оправдана от абстрактно родолюбие. -
Благодаря ви, които прочетохте! Редно беше да отбележим рождения ден на големия, на любимия поет - Д.Дебелянов, и да поговорим за него. За мене поводът беше статията на Васил Лазаров. Аз не съм съгласен с него, други не са съгласни с мене.
Ея, сигурно си права за критиците; но аз не се смятам за критик, изказвам се като човек. И аз се уверявам във верността на идеите, които изповядвам, учейки се от своите кумири - в случая от поетите, които съм споменал. С Илко не съм съгласен - може да се отричат и неща, които не съществуват: като духове, призраци, летящи чинии. Те съществуват като понятия, но не и като нещо реално. С Тошко пък въобще не съм съгласен. Странно е, да не кажа срамно, за млад човек да бъде така религиозен; обикновено хората се обръщат към вярата в Бога едва във възрастта, когато срещата им с Бога наближава. По бих искал обаче в коментарите си той да не цитира библията, а поетите, и написаното от тях да обяснява. -
Прочетох статията ти и не съм съгласен с почти нищо в нея. Грешката ти не е в разсъжденията, а в аксиоматиката. За теб Бог е точно това, което Той всъщност не е: икони, свещи, ритуали. Добре казваш, че не си вещ по библейската част. Но въпреки това се изказваш с лавина от изречения, завършващи с удивителна.
Коментарът ми ще е дълъг, но ще го прочете само който има желание
"Поет, който пише и хумор и сатира, не може да бъде "християнски" поет – защото Господ никога не се е смял, не се е и усмихвал даже!" Направени сме по Божий образ и подобие и следователно, щом ние се смее, значи и Бог се смее. Бог не обича присмивателството и тука човек трудно може да не е съгласен с него. Псалм 2:4 казва: "Тоя, Който седи на небесата, ще се смее;".
Цитатът от псалмите ми позволява да премина към следващия много важен въпрос, на който даваш много грешен отговор: "Набожният човек не би могъл да бъде велик поет!". Точно обратното е -- най-великите поети са вярвали силно в Бог: псалмите са един от най-древните и най-съвършените примери за лирическа поезия. Единствено вярата в Бог може да даде на поета онази лекота, от която се нуждае за да надмогне калта, с която ни залива светът. Един от най-големите руски поети, Державин, е известен именно с одата си "Бог".
Становището ти, че Бог бил искал да не се борим със злото и, че наличието на зло в света било доказателство за несъществуването Му, е безпочвено. Именно наличието на зло ни дава най-ценното: възможността за избор между Бог и него. В противен случай щяхме да сме просто едни щастливи машини, които нямат право на глас. А поетът точно това не е -- той излиза от машиналните и плитки разсъждения, често вървейки срещу обществото.
Като цяло, статията ти ме разочарова най-вече с баналните си и изтъркани аргументи, поднесени с много патос, но никаква аргументация. Поезия е имало и преди XIX в., епоха след която атеизмът става моден. А какво по-противно и непоетично от модата? Когато правиш обобщения за поезията като цяло, не е редно да цитираш само български поети -- все пак българската поезия няма почти никакво значение за световната поезия, уви, и не е оказала влияние на никого. -
Димчо Дебелянов е един от любимите ми поети. Предпочитам да чувствам неговата поезия, а не да чета подобни текстове, нито пък статията на Васил Лазаров. А по отношение на наистина големите творци, критиците обикновено искат да ги представят така, както на тях им се харесват, напр. целят да внушат, че са изповядвали именно идеите, които допадат на съответния критик - така се постъпва и с Христо Ботев.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
