- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още сънливо. Лятното слънце срещна погледа ми, та трябваше да се прикрия с ръката. Взех си багажа и се отправих към блока, където израснах. Вървях бавно, гледах на всички страни. Всяка сграда ми навяваше спомени от детството ми. Усмихнах се и ускорих крачка. Пристигнах пред блока, в който израснах. Беседката, която на всички бащите ни построиха, още беше там, там бяха и старите маси и пейки, на които се събираха вечер да изпият по една ракия, а сутрин майките ни пиеха кафе и клюкарстваха. Сега тази беседка, която беше запечатана в моето съзнание като едно място, пълно с хора и разбиране, сега пустееше. Пейките бяха почнали да гният, масите - да ръждясват. Усетих се колко време не се бях прибирал ...