15.08.2025 г., 2:42

Нещо такова

303 4 6

Въоръжаваме се. Хората, човеците.

Отначало с тояги, с брадви, после с бомби.

Накрая се въоръжаваме с пари. И с алчност, с политици.

Създаваме инструменти, за да се борим, да се бием един срещу друг.

Другите животни на планетата разчитат на това, което природата им е дала. 

Но ние не искаме просто да оцеляваме и да сме щастливи.

Искаме да надмогваме. Да властваме.

И ако и когато го постигнем, сме по-нещастни от маймуните.

Ако човекът иска да остане на планетата (защото тя не му е собствена), нека поразмисли върху себе си.

И после да се погрижи за природата.

И за оръжията, с които да я защити.

Утре е животът, според нас.

А оръжието за утре е да съсипем днес.

Бива, но е тъпо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз пък се начетох на отявлени истини, чакащи ръкопляскания, уж немалоумен г- н Георгиев. 😃
    Нищо ново не казвате!
    Само боза!
    То и системата, която ви дава хляб прилича на вас. Хрантутници. Къде е ефектът от труда Ви?! Няма го! Вегетирате!
    Вие може да си обиждате тук всеки за уж малоумието, щото сте се ояли и това ви пречи да мислите.
    Повече няма да ви чета, не сте интересен.
    Жалък сте!
  • Не схванах поантата на красноречивото Ви слабоумие, г-н Penev Pavel. Но благодаря за коментара.
  • Да. Едно животно ще носи окраската на козината си докато е живо. Не му трябва друга. Но вие утре ще отидете и ще си купите нова перална машина. Нали? Или дестинацията на старата ви почивка вече ще ви е отегчила. Ще се погъделичкате другаде. После пак ще пишете.
    В това е цинизма. Да разбираме нищожността си и да са правим на велики
  • Благодаря сърдечно, Младене, Стойчо.
  • И все при това в името на един убийствен просперитет...

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...