Aug 15, 2025, 2:42 AM

Нещо такова

306 4 6

Въоръжаваме се. Хората, човеците.

Отначало с тояги, с брадви, после с бомби.

Накрая се въоръжаваме с пари. И с алчност, с политици.

Създаваме инструменти, за да се борим, да се бием един срещу друг.

Другите животни на планетата разчитат на това, което природата им е дала. 

Но ние не искаме просто да оцеляваме и да сме щастливи.

Искаме да надмогваме. Да властваме.

И ако и когато го постигнем, сме по-нещастни от маймуните.

Ако човекът иска да остане на планетата (защото тя не му е собствена), нека поразмисли върху себе си.

И после да се погрижи за природата.

И за оръжията, с които да я защити.

Утре е животът, според нас.

А оръжието за утре е да съсипем днес.

Бива, но е тъпо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз пък се начетох на отявлени истини, чакащи ръкопляскания, уж немалоумен г- н Георгиев. 😃
    Нищо ново не казвате!
    Само боза!
    То и системата, която ви дава хляб прилича на вас. Хрантутници. Къде е ефектът от труда Ви?! Няма го! Вегетирате!
    Вие може да си обиждате тук всеки за уж малоумието, щото сте се ояли и това ви пречи да мислите.
    Повече няма да ви чета, не сте интересен.
    Жалък сте!
  • Не схванах поантата на красноречивото Ви слабоумие, г-н Penev Pavel. Но благодаря за коментара.
  • Да. Едно животно ще носи окраската на козината си докато е живо. Не му трябва друга. Но вие утре ще отидете и ще си купите нова перална машина. Нали? Или дестинацията на старата ви почивка вече ще ви е отегчила. Ще се погъделичкате другаде. После пак ще пишете.
    В това е цинизма. Да разбираме нищожността си и да са правим на велики
  • Благодаря сърдечно, Младене, Стойчо.
  • И все при това в името на един убийствен просперитет...

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...