Несломима...
Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнестрелни, саби, ками, за които се беше сговорил с майстора. Но си беше наумил и нещо друго. Често-често неспокойно опипваше кожената торбичка, която носеше скрита под дрехите си. Спомените от предишното му пътуване не го оставяха на мира. Тогава глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад. Те вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели, насилвали… Много тукашни, за да се отърват от тях, забягнали далеч от родните си места. Разбойниците пречели за добива на желязо и си навлекли гнева чак на султана. По негова заръка, точно когато Джорджич отиваше да поръча оръжия при майстор Ильо, верни султански люде щъкаха да дирят поразниците, за да ги заловят и изселят в далечен санджак. Сетне се чу, че не успели. Само разлютили нехранимайковците, та вече и пиле не оставяли да прехвръкне по тези места.
Джорджич още веднъж рече на гулямите да си отварят очите на четири, готови за бой. А те, верни му като кучета люде, неотлъчно го следваха, с ръце на сабите, наострили чак и ушите си. Сега дубровнишкият търговец носеше в кожената си торбичка скъпи диаманти, обработени във Венеция. Миналия път, наред с оръжията, поръча на майстор Ильо позлатен кръст - за търновския архиепископ Дионисий Рали, а тайничко и нещо друго - за Шишмановата изгора от Боженци. Царица щеше да стане тя, а и потеклото ù беше благородно, от това – на търновските боляри. Корона трябваше да носи - сокай, както го наричаха по нейния край. Шишман искаше сокаят ù да грее като слънце. Затова рече на Павел Джорджич да го поръча при баш майстора от Самоков. Даде му алтъни, за да купи драгоценни камъни чак от Венеция и тях Ильо в сокая да вгради. Сега диамантите бяха в кожената торбичка, до сърцето на Павел Джорджич. А страхът му да не го нападнат разбойници беше по-голям отпреди…
За радост на дубровнишкия търговец, друмищата посред бял ден бяха твърде оживени. Непрекъснато се разминаваше с тежко натоварени кервани. Ей сега покрай него и помагачите му затрополиха каруци, пълни с олово, с което турците строяха минаретата на джамиите си. После ги засрещнаха други, които превозваха подкови, клинци, котви и какви ли не чаркове. Таман рагузкият търговец се поуспокои, пътят навлезе в гъста кория. Той и гулямите му опипаха оръжията си, а Джорджич и кожената торбичка, що криеше под дрехите, до сърцето си. Не мина много време и съгледаха колиба, закрепена високо - върху забити в земята колци. Докато да се усети, друмът беше препречен от няколко яки мъжища.
-Що щете по тези места? – кресна единият.
-Ковачи от Самоков дирим. Добри люде сме – съвзе се Джорджич и на техен език отговори.
Разбра, че са дервенджии, бранещи пътя от разбойници. Тогава единият бабанко, който носеше и тъпан, го удари, че нишан за спокоен път да даде.
Тъй Павел Джорджич и гулямите му, по живо, по здраво, до ковачницата на майстор Ильо се добраха. Лесно я намериха, че нашир и надлъж ударите на чуковете ехтяха.
Стиснаха си ръцете мъжете. Железарят покани гостите в дома си - да отпочинат, да похапнат, че сетне спокойно да се разприкажат. Разтичаха се домашните му и скоро трапезата сложиха. Ильо разчупи топлата погача и на всекиго раздаде, а сетне, на сито, приказката като по вода тръгна.
-Докъде стигна с изработката на оръжието, майсторе? – направо започна Джорджич.
-Позагърбих някои султански поръчки, пък и тези - на еврейския алъшверишчия и взех да насмогвам. Ще се справя, нямай грижа! – гордо рече Ильо, а сетне чевръсто извади от долапа до себе си нещо, увито в шарена кърпа. Разгърна я и в нея проблесна позлатен престолен кръст.
-Господи, колко е хубав! – възкликна дубровнишкият търговец.
-Подаръкът от мене за Дионисий Рали и за святото дело… - с насълзени очи рече Ильо.
-Голям мъж си, майсторе, много голям! – развълнува се Джорджич и крепко стисна суровите, очукани ръце на ковача.
Булка Ильовица донесе дълбока паница, пълна с вино. Стопанинът отпи и подаде на дубровничанина. Сетне и гулямите пийнаха, че и те развързаха езиците си. Заразправяха за страха, що е брал господарят им по друмищата. Тогава Павел Джорджич извади от пазвата си кожената кисийка и изсипа в дланта си няколко драгоценни камъка. Рече:
-Ей защо ме беше толкова страх! Във Венеция съм ги пазарил. Красиви са, нали?
-Греят като слънца, усмихват се като моми! – възкликна Ильо.
-Сещаш ли се за какво ти ги нося? Да ги вградиш в сокая, що ти поръчах да изработиш.
-Готов е – рече майсторът и даде знак на жена си да го донесе.
Тя скоро се върна с корона от ковано желязо в ръце, с чудни извивки, между които грееха цветя и пееха птици. Ильо го пое и показа на рагузеца местата, които беше оставил за диамантите.
На другия ден майсторът си довърши работата и в сандъче, що само за него беше сковал, радостно подаде сокая на Джорджич:
-Носи го на българската царица – на Шишмановата изгора го дари и Бог да е с теб по друмищата!
Къде пладне майстор Ильо и чираците му проводиха Павел Джорджич и неговите гулями по сигурни пътеки къмто Балкана, а сетне си се върнаха, че работата по оръжията ги чакаше.
Труден бе пътят на дубровнишкия търговец, но много свои люде насам имаше. Така по друмищата все провождачи събираше. С цяла чета пазачи, в един горещ летен ден, баш по икиндия, влезе в селото Боженци. Знаеше се, че когато Баязид Ялдъръм разсипал Търновград, от престолнината седем болярски рода се вдигнали и по тези места се преселили. Водела ги баба Божана – твърда, несъкрушима жена била тя. Знаела как се оцелява, познавала пътеките в планината. Показала им къде гнездо да свият – на място, скрито в Балканските пазви, до приказлива рекичка. Така се появило новото болярско поселище. Сега къщята му се усмихваха на Джорджич над белосаните си дувари. Той и преди бе дохождал тъдява, та сега лесно намери дома на Шишмановата изгора. Посрещна го баща ù – едър балканджия, с извит мустак. Мино се именуваше. Стиснаха си ръцете мъжете. Мино въведе Павел Джорджич в китния си двор. Ухаеше на цветя, пееха птици, обаждаха се щурци… Така дубровничанинът си представяше Рая. Кръшна лозница обхождаше двора, а под нея, до застлания с шарена черга миндерлък, от кован чучур ромолеше планинска вода. Изморен от дългия път, рагузецът се отпусна на миндера. Вратнята на къщата се отвори и Джорджич онемя… Оттам му се усмихваше девойчица-капчица.
-Това е дъщеря ми – Рада – рече гордият баща.
Джорджич стана, поклони ѝ се. Сетне тържествено извади сокая от сандъчето.
-За бъдещата българска царица – промълви, подавайки ù големия дар.
Тогава излезе Радината майка, пое от дъщеря си короната и бавно я положи на главата ù, върху дългите ù доземи коси. Очите на Мино се насълзиха. Диамантите от сокая проблеснаха на слънцето и изписаха между листата на лозницата чудни слова. Точно тогава в китния двор влезе Шишман Трети.
- Несломима България, свободна! – разчете ги той.
_____________________________________________________________________________
Обяснения на някои думи:
Гулями – слуги, помощници;
Дервенджии - категория население, натоварено от страна на османската държава с охраната на проходи и други, опасни за преминаване места. В замяна на службата си дервенджиите били освободени от извънредни данъци и повинности;
Павел Джорджич /Джорджевич/ – дубровнишки /рагузки/ търговец, един от организаторите и водачите на Първото Търновско въстание срещу властта на Османската империя, избухнало през 1598 г.;
Търновският архиепископ Дионисий Рали – един от водачите на Първото Търновско въстание;
Шишман Трети – считан за пряк потомък на търновската династия и обявен за цар при Първото Търновско въстание;
Тодор Балина – първи благородник на Никополския санджак, един от ръководителите на Първото Търновско въстание;
Братя Соркочевичи – дубровнишки търговци, едни от организаторите и ръководителите на Първото Търновско въстание.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Нина и Латинка! Лати, на теб благодаря и за петезичната антология! По този повод ще ти пиша на лични в следващите дни.
-
Привет, Eia!
Гласувах за твоя разказ! В края на месец май ще ти изпратя петезичната ми антология "Гласове от Балканите".
Още веднъж поздравления! -
Браво, Роси! Поздравления!
-
Сърдечно благодаря на прочелите и харесалите разказа ми!
-
Роси, чакам следващият с нетърпение
-
Дочка и Ивон, радвам се, че харесвате разказа ми! Благодаря!
-
Поздравления, Роси! Хубав разказ!
-
Аплодисменти, Роси! Изключително пунктуална историческа картина; Героите внасят позабравената гордост ,че сме българи. Успех!
-
Интересни отзиви. Благодаря на всички! Силви, разсмя ме с края на коментара си. Светли празници ви желая!
-
Роси, на финала онемях!Много сериозен разказ, пренесе ме назад в историята, всички детайли си ги издялкала,точно като майстор на диаманти. За създаването на такъв разказ се изискват интелект и сериозни познания в историята, както и в диалектиката.Поздравления за смелостта,красив плод е дала!Гласувам с две ръце и два крака!
-
Хубав разказ. И е чудесно че тие жените като чуем думата диамант не мислим само за "женската суета". Аман от клишета... и мачос
-
Конкурсът-като състезание е спор/т/но понятие... Докато в спорта резултатите се оценяват с цифри,в изкуството няма как да стане.И в двата случая има субективност.Сами виждаме какви допинг скандали се вихрят.И в изкуството има недоволни при обявяване на резултатите.Кой обича победителите?! Подкрепям Росица,защото аргументирано защити таланта си! Оценката на читателя е меродавна.Успех,Росица!😘
-
Май трябва да отговоря защо не съм го дисквалифицирал, заради разминаване с темата. Ами щом не е упоменато изрично дали "приятел" трябва да се разбира буквално или преносно, а може би и с доза ирония, нормално е авторите да имат свобода на интерпретация. Също така, както е споменато в коментар по-долу, би могло да се отиде към изначалната семантика на думата "диамант" и да се направят различни асоциации.
Дори и с еротичен привкус.
Всеки различен подход би обогатил конкурса. -
Браво,Роси! Прекрасен разказ, толкова силна атмосфера - човек вижда короната!
Който не може да разбира - негов си проблем Успех и на добър час! -
,,Според изискването на задаващия темата, във фабулата на разказите трябва да има диамант(и) и жена(и). Може да е романтична, криминална, фантастична или всякакъв друг вид история." Разказът на Росица видимо отговаря на условието. Пер, ако разказът беше в сексуалната графа, щяхте ли да го признаете като отговарящ на заданието? Може и да не ми отговаряте, защото съм убеден ,че разказът отговаря на темата. Роси, поздравявам те, защото това е една много тъмна част от българската история и ти повдигна леко завесата за този период. Браво! Не се ядосвай, ако не ти го изберат разказа, нали всичко това е като игра. Всеки да покаже колко може и да се зарадва на показаното от колегата си. Животът и без това е толкова труден, не бива сами да си го усложняваме! Мисля, че ще ме разбереш.
-
Прекрасен разказ! Живея на няколко километра от село Боженци, зная какво е сокай, а наоколо всяко камъче шепти легенди за хубавите боженски моми. Мисля, че разказът се вписва точно в зададената тема, още повече играта на думи приляга много към нея! Та коя жена би устояла на сокай, обкичен с диаманти, пък била тя и мома Рада, изгора на Шишман? Ако е ставало дума само за женската суета, би трябвало да бъде пояснено предварително, литературата затова е привлекателна и могъща, защото творецът има възможност чрез нея да разгърне целия си потенциал.
-
Напълно съм съгласна с това, което е написала в коментара си Eia!
Още веднъж поздравление за разказа и успех, Eia! -
Не мога да се съглася с теб, Пер. Ако си искал така да бъде възприета темата, трябваше ясно да го напишеш още при задаването ѝ. Думата "диамант" има гръцки произход и означава "несломим", "несъкрушим", което се свързва преди всичко с достойното, свободно, доказващо себе си, самостоятелно и дълготрайно устояване. Затова диаманти се вграждат не само в короните на владетелите, но и в пръстените, колиетата, брошките, украшенията на любимите жени. Сега разбирам, че си употребил "Диамантите като най-добър приятел на жените" само и единствено като метафора за женската суета. Жалко... Можеше да се напишат толкова хубави творби, ако не беше само в този смисъл. След като едва сега подчертаваш това, което единствено си имал предвид, не мисля, че е справедливо отношение към пишещите. Като запазила детското в себе си, не мога да разчета точно така зададената от теб тема. Не е нужно да ми изпращаш книгата, която си обещал, ако спечеля най-много гласове. Задръж си я. Но отношението ти не е честно.
-
Проблемът не е това, че разказът е историческа фикция, т.е. че спада към графата "друг вид история". За друго говоря. Диамантите като "най-добър приятел на жените" е метафора за женската суета. Неудобно ми е да ти го обяснявам публично. Както и да е!
-
Цитирам как си задал темата, Пер: "Според изискването на задаващия темата, във фабулата на разказите трябва да има диамант(и) и жена(и). Може да е романтична, криминална, фантастична или всякакъв друг вид история." Подчертавам: "или всякакъв друг вид история", като "във фабулата на разказите трябва да има диамант(и) и жена(и)". Моят разказ отговаря на всичко това. Аз нямам пророчески способности, за да преценя, че си имал предвид нещо друго, което не си изразил при задаването на темата. Може би трябваше да ни пишеш да изчакаме твоето показно с "Диаманти и сълзи", от което видях, че си публикувал две части в раздел "проза" и чак тогава да счетем, че темата е зададена, като се придържаме към твоето четиво. Но ти не си задал така темата. Е, тогава трябва да се приеме, че моят разказ напълно отговаря на това, което си записал със слова при задаването на предизвикателството.
-
Разказът е патриотичен и добре написан. Но не смятам, че отговаря на темата, която напомням е "Диамантите са най-добрият приятел на жените". Темата предполага по друг тип четиво.
-
Благодаря и на теб, Стойчо - и за отношението ти към творбата ми, и за интересните ти спомени за поета Андрей Германов, които споделяш в коментара си!
-
Браво,Росица!В Боженци живя през последните години Андрей Германов.Доброволен мъченик на поезията и красотата... Относно твоята творба:в любими.Успех!
-
Благодаря! Поздравявам ви с разказа си за потомката на тази Рада, която е нарисувал художникът Иван Мърквичка: "Жена със сокай от Боженци" -
https://otkrovenia.com/bg/proza/jena-sys-sokaj-ot-bojenci -
Поздравление за разказа и успех, Eia!
-
Много вълнуващ разказ!И мен ме насълзи накрая!Поздравления и успех!
-
На добър час в конкурса, Роси! С радост давам гласа си за хубаво написания ти разказ. От него научих нови неща. А се интерисувам от Самоков и всяка събота ходя в този край, тръгвайки от село Плана. Самоковските ковачи са били изключителни. Колко голямо национално богатство сме имали, но е направено всичко възможно то да бъде унищожено и забравено. В случая ти възкресяваш чрез разказа си много неща. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
