Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнестрелни, саби, ками, за които се беше сговорил с майстора. Но си беше наумил и нещо друго. Често-често неспокойно опипваше кожената торбичка, която носеше скрита под дрехите си. Спомените от предишното му пътуване не го оставяха на мира. Тогава глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад. Те вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели, насилвали… Много тукашни, за да се отърват от тях, забягнали далеч от родните си места. Разбойниците пречели за добива на желязо и си навлекли гнева чак на султана. По негова заръка, точно когато Джорджич отиваше да поръча оръжия при майстор Ильо, верни султ ...