От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност
върху жарта
на нашите тела."
(Георги Братанов)
Гайда проплака жаловито в нощта. Сякаш привикваше някого със смесицата от меки, сподавени и пискливи до острота тонове... Биляна се разбуди. Едно тревожно усещане се бе наслоило в нея през цялата нощ.
- Спи, чедо! - в просъница, гальовно я смъмри майка и.
- Мале, те ме викат. - тихичко, като че ли на себе си продума Биляна.
Всяка нощ, откакто се помнеше, девойката сънуваше един и същи сън... Как при извора на селото, един исполин с благи хрисими очи принася в жертва яре и от кожата му съшива гайда... Засвирва, и в същия миг му отговарят като вопли гласовете на хиляди други гайди, сякаш събрани от цялата българска земя, от целия народ. А после, заедно с гайдата, исполинът изчезва в пламъците на лумналия край извора огън. ...